Тази бобова култура е ниско калорична и богата на много белтъчини и незаменими аминокиселини
Автор: проф. Христо Мермерски
Бобовите култури са използвани от човека в продължение на цялата му история. Археологическите разкопки потвърждават, че са били познати на хората още в прастари времена. В Древен Египет те са били толкова много ценени, че се смятали за свещени растения.
Един от видовете, които е по-малко популярен и не толкова масово използван, е баклата. Може би защото тя не е така повсеместно разпространена, а се среща най-вече по Средиземноморието, което се явява нейна родина. Днес тя е важен хранителен продукт в страните от средиземноморския басейн, но в миналото е била твърде подценявана. Нещо повече – древните гърци я смятали за „нечиста”, а по-суеверните считали, че в нея се крият душите на починалите. Затова Питагор дори забранил употребата й. На римските жреци пък било забранено даже да я поглеждат и да я споменават. Но времената се менят, нравите – също.
Сега в много страни баклата е много почитана и заради големите си полезни свойства се утвърждава все повече като символ на богатство и плодородие.
От всички бобови култури тя е най-ниско калорична. Нейните плодове са много богати на протеини, целулоза и минерални соли.
Семената на растението съдържат до 35 % белтъчини, 55 % въглехидрати, от 0,8 до 1,5 % мазнини. Те са богати на витамините А, РР, С, В1, В2, В6 и Е както и на различни ензими, а също и на микроелементи – предимно фосфор, калий и желязо. Има и много сяра, която е необходима при чревни инфекции, ревматизъм, заболявания на бронхите и кожата.
Никой друг зеленчук не може да се сравнява с високата хранителна стойност на баклата, дължаща се на това, че белтъчините в нея се усвояват изключително леко от човешкия организъм – в рамките на 70-80 %, което я прави отличен заместител на месото. Освен това много от аминокиселините, които съдържа, не се синтезират от организма, а са абсолютно необходими за метаболизма на белтъчините.
Не случайно на английски език баклата е известна като хлебен боб (bread bean). Тя се радва на широко разпространение в кухнята не само на българите, но и на датчаните, белгийците, холандците, англичаните, а и в много арабски страни – Ливан и Египет, както и в азиатските държави Китай и Тайланд.
За лечебни цели се използват нейните цветове, семена и бобови шушулки. Цветовете се събират през май-юни, а семената и шушулките – в периода август-септември.
Бобчетата се отличават със силно противовъзпалително и диуретично действие. Настойката и отварата от шушулките пък е полезна при захарен диабет, което се дължи на молибдена, който има свойството да намалява захарта в кръвта.
С брашно от бобовете на баклата може да се лекува кашлица. Те може да се използват като профилактично средство срещу заболявания на черния дроб, бъбреците, стомашно-чревния тракт и сърдечносъдовата система. За тази цел може да се използват и стритите на каша сварени зърна, които просто се консумират в тези случаи като храна. Системната им употреба води до понижаване нивото на холестерина в кръвта.
Сварени в мляко, а след това добре намачкани, с бобовете се правят компреси при гнойни абцеси и възпаления по кожата, което ускорява заздравяването им.
Народните лечители препоръчват при сърбежи и възпаления по лицето то да се измива с отвара или настойка от цветовете на растението. Освен това, семената съдържат много манган, който прави косите блестящи и гъсти.
Консумацията на бакла трябва да се ограничи и да се избягва при наличието на такива стомашно-чревни заболявания, които са съпроводени от запек и метеоризъм. От нея трябва да се откажат и хората, които страдат от подагра и хепатит.
