Цяла седмица майстори на стари занаяти разкриваха тайните си в двора на Куюмджиевата къща
Автор: Мирослав Водев Снимки: Регионален етнографски музей – Пловдив
Тесен калдъръмен път отвежда към едно от най-живописните кътчета на Стария Пловдив. Около източната градска порта – Хисар капия, се откроява великолепната фасада на Куюмджиевата къща, строена през далечната 1847 г. от майстор Хаджи Георги. Тя представлява един великолепен образец на бароковата архитектура у нас.
През годините съдбата я превръща ту в девически пансион, ту във фабрика за различни производства, докато най-накрая през 1938 г. е обявена за къща музей. Стаите й дават подслон на богата етнографска сбирка, дарена от родолюбиви българи, която отваря врати през 1949 г. Днес експонатите в нея, представящи поминъка на българите през вековете, вече наброяват 40 хиляди различни предмета.
Тази година музеят за седми път организира Седмица на българските занаяти. Над 50 потомствени майстори се включиха в популяризирането на автентичното българско народно творчество, ката представиха в рамките на изложението, провело се от 24 до 30 юни, свои произведения. Едновременно с това те разкриха и част от тайните на създаването им, което даде възможност посетителите сами да пробват уменията си и под вещите напътствия на занаятчиите да се похвалят с изделия, изработени от собствените им ръце.
Прекрасният двор на Куюмджиевата къща бе превърнат и в своеобразна чаршия, тъй като творенията на майсторите можеше да бъдат и закупени от желаещите да отнесат в дома си един мил материален спомен от форума.
Преди да се влезе на територията на това етнографско изложение, всеки посетител бе длъжен да се промуши за здраве и берекет през сътворения от 77 билки Еньовски венец. Самата седмица на занаятите бе открита с отбелязването на култовия празник на билките, като малките моми от асоциация „Неотон България" посрещнаха лятното слънцестоене с изпълнението на обичая „Еньова буля", а ансамбъл „Иглика" представи танци, свързани с Еньовската обредност.
Още на входа на етнографското кътче в Стария град под тепетата интереса на посетителите грабваха изработените дървени изделия на майстор от Сопот – станове, черешови топчета, лъжици, паници, солници. Но специално децата най-много се вдъхновяваха от шарените дървени играчки и в захлас слушаха обясненията на занаятчията как точно ги майстори.
Аромат на прясно събрани билки пък привличаше гостите към шатрата, където потомственият билкар Митко Димитров бе подредил своите „Елексири за дълголетие“.
Още от младежките си години той е усвоил тънкостите на билкарството и вече няколко десетилетия доразработва изпитаните рецепти, предадени му по наследство. Той с удоволствие споделяше с интересуващите се знанията си за билките и начините на тяхната употреба. Своеобразна конкуренция му правеше лечителката Мария Георгиева, която участваше на изложението със своите билкови мехлеми, произведени само от естествени продукти и пчелен восък.
Вторият и третият ден на форума съвпаднаха с честването на Свети Дух. По този повод фолклорният танцов ансамбъл „Иглика" пресъздаде обреда „Русалска неделя". Според поверията, ако на този ден вали дъжд, реколтата ще е богата. Само капка от него струва колкото жълтица – казват старите хора. Но за съжаление на земеделците и за радост на хората край сергиите в двора на Куюмджиевата къща, тази година Пловдив бе огряван от жарко слънце и в небето над тепетата не успя да се прокрадне нито един облак.
Което бе добре и за кошничарите Исмет Мюмюнов от Кричим и Емел Балъкчи от Смолян, които преплитаха с благоговение жилавите пръчки от ракита и под чевръстите им пръсти се раждаха най-различни плетени изделия, някои от които биваха нареждани право върху гладко подравнените чемширени живи плетове.
Пред пъстрото множество от посетители своя занаят представи и майсторката на плъсти Мариета Недкова. Тя е сред малцината, които посвещават времето и енергията си за възстановяването и разпространението на забравената с времето технология, при която с помощта на сапун и вода вълнените влакна се степват, за да се превърнат в изящни пана, пъстри килими, шапки, дрехи и дори пластики. В своя щанд за багрене на тъкани Мариета демонстрира най-сложния начин за боядисване на вълна. „Тънкостта на тази техника е да улучиш точното количество стипца за дадената билка", уточняваше пред любопитните тя, пояснявайки че така вапцаните тъкани стават ярки, красиви и запазват цвета си дълго време.
Мнозина бяха и тези, които се опитаха да се научат да плетат вълнени чорапи, изпъстрени с мотиви от български шевици, като плетачката Евгения Балтова.
Българската невеста в миналото се славела с прекрасната си носия и украшения за глава, които изработвала сама. Позабравеният домашен занаят шиене на кене пък бе демонстриран в работилничката на Ани Драганова и Вили Чалъкова. Млади и стари се надпреварваха първи да усвоят умението да си правят накити с тази техника.
На четвъртия ден занаятчийското сборище се огласи от автентичната свирня на родопската каба гайда, надувана от гайдаря Христо Топчиев. Оказа се, че майсторът е не само добър музикант, но и владее тънкостите за изработването на този най-български музикален инструмент. Близо до него, заобиколен от своите гъдулки, колегата му Николай Стефанов пък разказваше за любовта и душата, които влага в изработването на този музикален инструмент, който дълги векове е веселял нашия народ по сборове и седенки.
Междувременно настъпи и Петровден, който участващите на изложението почетоха с пресъздаване на народните традиции и обичаи, характерни за този празник.
Едно такова събитие като седмица на занаятите няма как да мине без пръстените съдове, чието изработване е достигнало до наши дни от най-дълбока древност. Не случайно и тук грънчарското колело на столичанина Ваньо Ангелов се превърна в една от най-големите атракции на панаира. Десетки бяха желаещите да опитат сами да си измайсторят някакъв глинен сувенир, който да им напомня за прекрасните преживявания през тази интересна седмица, прекарана в двора на пловдивския етнографски комплекс.
Седем дни, през които посетителите сякаш се пренесоха в епохата на Възраждането ни, белязала най-значимия разцвет на занаятите в България – със създаването на занаятчийските еснафи и с появата на възрожденските художествени школи, оставили в наследство за бъдещите поколения стотици самобитни шедьоври и възпитали неумиращия и до днес дух на творчество и всеотдайност към традиционно българско културно наследство.
