С композиции от цъфтящи в бяло растения можем да създадем илюзия за прохлада и в най-горещите дни
Автор: Дина Харизанова
В последно време в ландшафтния дизайн все повече популярност набира направлението, известно като „монохромна градина”. Неговата същност е озеленяването да се извършва с така подбрани растения, че те да цъфтят в една и съща цветова гама.
Разбира се, на хората, привикнали да се радват на разноцветните багри на природата, на пръв поглед една такава монотонност може да им се стори скучна, но те може да разнообразят пейзажа, като сменят основния цвят в различните месеци и дори сезони. Така например през пролетта цветните лехи може да са обагрени в жълто, през лятото в ярко червено, през есента – в спокойно синьо да речем.
На пръв поглед една бяла градина, която насред жежкото лято може да предложи усещане за снежна зима, би могла да разведри атмосферата с неочаквана елегантност и изящество.
Трябва да признаем, че това не е някакво ново откритие. За първи път „бяла градина” е създадена още през 30-те години на миналия век от английската писателка Вита Секвил – Уест. Тя се е намирала в имението на замъка „Сисингърст” и е била много популярна сред тогавашните й съвременници като образец на изтънченост в ландшафтния дизайн. А това отново потвърждава крилатата мисъл, че всичко ново е добре забравено старо.
Ефектът на белия цвят
В условията на летните горещини белоснежните цветове, особено ако те обилно изпълват двора, създават усещане за свежест и прохлада, пренасяйки ни в своеобразна зимна приказка. Отделно, съчетаването на белия цвят със зелените листа прави градината да изглежда празнична и подредена, придавайки й успокояваща нотка. В същото време сенчестите участъци и сумрачните места под сянката на старите големи дървета сякаш се осветяват от белотата на разцъфтелите храсти и цветя. Този ефект може да се подсили с помощта на намиращи се в близост до тях бели градински мебели и скулптури.
Още през юни в двора ни може да зацъфтят божури и ириси, сред които се срещат много белоцветни сортове. Едновременно с това напъпват спиреите, маргаритите, камбанките и други цветя, които имат бели вариетети. Своите благоухания започва да разнася и белият жасмин.
През юли градината може да „побелее” от рози, лилиуми и делфиниуми. Специално сред розите бели видове се срещат и при чайно-хибридните, и сред трендафилите, и при почвопокривните сортове.
Нежното астилбе също зацъфтява през юли и с белите си пухести съцветия също се включва като снежен акцент сред лехите. Тъй като то обича сянката, по принцип оживява именно по мрачните места в градината, където почти друго не вирее. Компания може да му прави и функията, популярна още като хоста.
А после идва ред на белия флокс, на белите гладиоли и на белите гергини, които изпълват пространството с огромните си кичести цветове. Тук е мястото и на белите хортензии, а белият клематис ще повлече тази багра и във височина. Няма как да минем и без класическата бяла кала, която прекрасно се развива на открито по нашите ширини.
Сигурно любителите на цветята ще се сетят за още много други видове, които може да включат в „снежните” композиции и да направят двора си неповторим, събирайки погледите на съседите си с неговата лятна-зимна приказка.
