Той е много хора в една фигура. Няколко творци в едно тяло. За подобни наши съвременници напоследък мислим доста рядко.
Автор: Веселин Максимов
Понеже се носим на пяната на ежедневието – протести, криза, мошеници, политика... Но ако през тези дни щъкате по улиците на Бургас, задължително мокри от дъжда през всеки следобед, няма да е зле да намерите време и отскочите до Изложбената зала на Дружеството на бургаските художници. Намира се на „Александровска” 23, абсурд е да се объркате. Там Енил Енчев е разположил своите, около 30 творби. Абстрактна живопис, вярно е. Няма да видите на тях изчистени образи, фигури на мъже, жени или животни. И цветя няма. На платната е легнало Усещането. Ако отделите около 20-тина минути, то ще дойде и при вас. И си заслужава...
- Изложбата се казва „Летен дар”. Леко тривиално, като за абстракционист, но защо точно така?
- Защото е Бургас и защото е лято. Тук всички са настроени точно така, жега е, а между другото, точно тук съм преживял най-горещите дни в живота си, беше преди... известно време. А може и да кажем, че така подарявам и част от таланта си на Бургас. Понеже цените, които съм сложил за картините си, умишлено са толкова ниски, за да могат да бъдат по-достъпни. И така...
Сега като погледна работите си, всяка е рисувана специално за точно тази изложба, по размер, форма и с идея къде точно в галерията да бъде поставена.
Тук е моментът да ви похваля залата. Наистина е много хубава, на страхотно място е, но проблемът на групата художници е, че е на самоиздръжка и това място трябва да се поддържа повече. При положение че отвън, до вратата видях транспарант, че градът ви се бори за Европейска столица на културата през 2019 година.
Добре е общината ви да се замисли по въпроса, защото транспарантите са много хубаво нещо, но само с транспаранти няма да стане работата. Но аз се отнесох...
- Какъв е интересът, влизат ли чужденци, как го виждаш?
- Ами, след откриването ми остана много вино. Което скоро не се беше случвало. Голяма част от хората бяха от Дружеството на художниците, други – мои приятели, приятели на мои приятели, та може би затова. Но ние сме още съвсем в началото.
Виж, цялата изложба е абстрактна. Затова смятам, че ще се приеме много добре в град, дал на изкуството такава фигура като Георги Баев! А и в момента тук работят няколко много добри колеги – абстракционисти. Та изложбата ми е точно такава. Аз смятам, че смисълът на абстрактното изкуство не е да бъде непременно разбрано и точно определено. А просто да бъде харесвано. Е, или не!
Аз предавам едно чувство и се надявам човекът, който гледа отсреща, да приеме чувството. Всичките ми неща имат имена, те не са просто „Композиция 1”, „Композиция 2”, аз мразя такива неща!
Представете си например композиция със зелени домати. Изненадата за всеки е, че на картината няма домати, но всеки колега или друг зрител, който усеща, ще бъде много наясно, че доматите са в магазина и какво иска да каже картината.
- Да направим по-сериозно впечатление на публиката. Освен художник, ти си още архитект, музикант и режисьор. Какво още?
- Режисьор точно не съм. Така се говори заради филма, който заснех, за „Нова генерация” (група-легенда в родния ню уейв, дорк уейв и постпънк). Но всъщност идеята беше на Иво Христов, продуцента на легендарната ни джаз-група „Балкански” (Теодоси Спасов, Иво Христов и Иван Шопов), те имат два албума, който не ги е чувал, си е негов проблем. Та през 1992 година заснехме филма. После дойдох в Бургас за месец и половина, а когато се върнах в София, Митко Воев вече не беше сред живите. Това е историята.
- А защо казваш, че е трудно архитектското битие в България?
- Първо, защото средата е много мафиотизирана, няма какво да се лъжем. Много трудно е да се работи в среда, в която правилата не са пазарни. В строителството и в проектирането правилата не са пазарни. Това мога да коментирам, повече не искам да говоря. Може би всеки, който е решил да построи нещо за себе си, в която и да е община, може да разкаже своята дълга история.
- Да говорим за музика тогава, на какво свириш и какво предпочиташ?
- Навремето, в „Атлас”, а аз се присъединих малко след основаването на групата, аз вкарах тогава в стила музика, който тогава свирехме, звука на моята типично блусарска хармоника. И досега чат-пат свиря. С подбрани приятели, по подбрани поводи... 50- годишнина например.. (смее се)
Е, част от текстовете също бяха мои. Така наречената „Пролетна песен” например, която стана хит осем години, след като се махнах от музикалния бизнес заради страшната цензура тогава...
- През 90-те ли?!?
- Не, не. До 1988 година свирих с тях. Та затова се махнах. Защото нито един мой текст не влезе в радиото тогава, докато бяхме заедно. Понеже тогавашната комисия в радиото имаше за мен мнение, че съм боклук като поет, аз пък имам за тях мнение като поети. Да, отлично зная, че са изпълнявали поръчка, но поне са можели да откажат да бъдат в комисията.
- Какво последно искаш да ни кажеш?
- Тук имам една малка картинка, в която съм допуснал волна или неволна печатна грешка. Казва се „Героят на работническата класа” (по едноименната песен Working Class Hero на Джон Ленън), но когато човек погледне гърба й, ще види, че тя се казва „Лошите си тръгнаха” (The Bad guys are gone). Тук имам предвид, че аз очаквам точно един такъв летен подарък – лошите да си тръгнат.
- Откъде да си тръгнат?
- От Министерския съвет. От Народното събрание. Категорично.
