Известни журналисти се превръщат в политически манипулатори
Автор: Стефан Солаков
Поредната политическа криза у нас влияе пагубно и на голяма част от българската журналистика. Почти всеки ден наблюдаваме най-невероятни лупинги от страна на така наречени водещи фигури в телевизиите и печата, стараещи се неистово да „хванат вятъра“ на неспирните политически промени у нас. За тях незабравимият призив на колегата им Асен Агов на всяка цена „да следват победителите“ се оказа най-важното кредо в незавидната кариера.
Доста стряскащи в последно време са превъплъщенията на някои от най-гледаните предавания и водещи журналисти в ефирните телевизии. Пред погледа на цяла България бившият чалга-танцьор Николай Бареков демонстрира как едно човешко същество се превръща в медиен върколак.
Дундуркан най-интимно от Бойко Борисов и ГЕРБ, този телевизионен юнак разказа играта на своите довчерашни политически авери и като истински Юда се отрече от тях, когато надуши, че герберите губят властта. Преди няколко дни Бареков се самообяви за народен герой, освободил България от бандата на бате Бойко, и ни обеща да рипне с лъвски скок на политическата арена.
Щеше да бъде комично, ако ставаше дума само за обикновен мошеник от Филибето, хвърлящ кючеци пред пияна група сеирджии в местните кръчми. В нашия случай обаче сме свидетели на чудовищни манипулации, спонсорирани от агресивния олигархически капитал на днешните политически кукловоди.
Продажната журналистика е само върхът на копието, с което всекидневно пробиват не само съзнанието, но и сърцата на мнозина българи, все още вярващи в силата на свободното слово.
Напоследък с интерес наблюдаваме завръщането на една прочута телевизионна звезда от близкото минало. Кеворк Кеворкян винаги е будил симпатии с нестандартния си поглед върху социалните и политически събития в България.
Четем неговите разсъждения в четири-пет вестника, завърна се и култовото предаване „Всяка неделя“. И точно когато щяхме да приветстваме неговия принос за възраждане на сериозната журналистика, разбрахме, че формулата „парица – първа наша царица“ се е превърнала в символ верую и за този наш мастит „будител“ на гражданската съвест.
Необяснимите на пръв поглед плонжове на Кеворкян пред вилнеещия из публичното пространство Волен Сидеров бяха осветени от близки приятели и на двамата, според които „уважението“ на журналиста към „националиста“ се увеличава право пропорционално с нарастването на държавната субсидия, влизаща в касите на политическата партия „Атака“. Нищо ново под слънцето, просто става дума за много пари, както обичат да се изразяват босовете на световната мафия.
Навремето Кеворк се правеше и на литературен критик с претенцията да бъде последна инстанция в приласкаването или жигосването на новите явления в нашата писателска гилдия.
Канеше във „Всяка неделя“ експерти, близки до ЦК на БКП, които също го раздаваха като всемогъщи гаулайтери на литературния фронт. Днес мустакатият арменец много по-рядко говори за книги и за техните автори. Това, разбира се, едва ли може да го извини, когато допуска досадни грешки – съзнателно или не – говорещи най-малкото за недопустимо нехайство, ако не и за зловредна неколегиалност.
Три дни, след като телевизия СКАТ излъчи директно предаване, посветено на Васил Левски и на книгата на Иван Гранитски „Внимателно бързайте. Какво стои зад страшните четири въпросителни на „Народе????“, големият капацитет Кеворкян подскочи като ранена пантера и изрева на умряло, че никой не бил обърнал внимание на автора и на неговото произведение.
Даже побърза да обяви всички нас, плебеите, за „джунгла на Мършите“!? Поне да беше вдигнал телефона и да бе попитал Иван Гранитски, участвал лично в предаването на професор Пламен Павлов по телевизия СКАТ, а не да подскача като недоклан петел и да сипе обиди по адрес на своите колеги, обявени от сливенския арменец за някакви пигмеи, пълзящи в подножието на неговото непоклатимо величие.
Има един вестник у нас, изключително труден за описване и коментар. Нарича се „Нова зора“ и обича да кокетира с карикатурите на покойния гений Тодор Цонев. Техен любим образ е Бай Ганьо и неговите превъплъщения, особено в областта на политиката и свободното слово.
В последните броеве на този странен на вид вестник, приличащ повече на дадзибао от времето на Хунвейбинската революция в Китай, се появиха яростни атаки срещу протестиращите граждани по улиците на София. Върхът на отровния сладолед, забъркан в кухнята на „Нова зора“, бе сравнението, което поставя гневните българи редом с „наркотрафикантите и дилърите, на които не им пука за жертвите на техния бизнес“?!
Браво на партията-столетница! Явно не е пропиляла напразно средствата, помогнали за живуркането на тази незабележима на пръв поглед газета. Важно е да се изпълняват точно директивите на „Позитано“ 20, благодарение на които, освен Бай Ганьо, на страниците на заводския подлистник като чутовен герой е описан и Волен Сидеров, спасил правителството на социалислямистите и дал възможност на главния редактор Минчо Минчев все още да търка депутатската банка, подарена му от другаря Станишев за вярна служба на партията-майка.
Язък за цяла плеада от талантливи пера, които съвсем безкористно се надяваха, че „Нова зора“ е трибуна на българския патриотизъм. И тук субсидията победи морала, а без морал не можем да говорим за независима журналистика.
Привършвайки тези редове, хвърлям едно око на разляло се обширно върху няколко страници интервю на Слави Трифонов пред вестник „24 часа“. И там същото – поредният „гений“ се самовъзхвалява и обявява за последна инстанция на свободното слово. Същата персона я помним как раболепно се кланяше на Георги Първанов, Ахмед Доган, Миглена Кунева и най-вече на бате Бойко, когото днес хули и определя за пладнешки разбойник.
Не остава нищо друго освен да се гушнат с Николай Бареков и да разменят сладки спомени за невероятния си възход от провинциалните галоши до жълтите павета на София и до лъжовните трибуни, от които промиват мозъците на българския народ.
Лицемерието и демагогията, които днес властват в голяма част от медиите, са резултат от очевидния разпад на българската държава.
Могат да ги спрат само честните и патриотични позиции на родолюбивата журналистика, която все още съществува и се бори за спасяване на Отечеството от политическите боклуци в нашето общество.
"Доста стряскащи в последно време са превъплъщенията на някои от най-гледаните предавания и водещи журналисти в ефирните телевизии. Пред погледа на цяла България бившият чалга-танцьор Николай Бареков демонстрира как едно човешко същество се превръща в медиен върколак".
Тези думи могат да се отнесат и за Вас и за господин Велизар Енчев!Престанете да съдете от последна инстанция!Смирете се, че не сте в парламента!Огледайте си и членовете!
