Параклисът „Св. Пантелеймон“ в местността Бяла река край Калофер
27 Юли 2013, Събота
Денят на светеца е много подходящ за всякакви пътувания и пътешествия
Свети Пантелеймон е известен като „безвъзмезден лекар, милосърден ценител на душевни и телесни недъзи“. Българската православна църква почита паметта на този светец на 27 юли. Празникът е популярен още и като „Пантелей“, „Пантелей пътник“, „Паталей“, „Воден Пантелей“ или „Църна Паталея“. Добавката към името се основава на народното тълкуване на Пантелеймон, свързвано с думата „път“.
Едно от най-разпространените вярвания на този ден е, че лястовиците и щъркелите отлитат за топлите страни или „се събират да пътуват“. Като цяло неговият ден е много удачен за пътуване – онзи, който го чака далечен път, трябва да тръгне тъкмо на свети Пантелей, та да му върви.
Според друго поверие на своя празник светецът облича кожуха си и тръгва да донесе снега, зимните бури и ветрове. Денят се смята за „тежък“, „хаталия празник“. Почита се за „патило“, за „лихо“ (лошо). Счита се, че св. Пантелеймон пази хората от болести и може да лекува. В Странджа болните палят свещи по смокините и събират росата от листата им. Пият я за здраве.
В този ден бременните жени не трябва да похващат нищо, за да не родят болно и с белези по тялото дете. В други краища на страната са извършвали обредно-магическо извеждане на лошите болести (чума, шарка и дифтерит) от селското землище. Няколко циганки повеждат населението към „чужд топрак“ (т. е. землище) и там закачат торба с погача на някое дърво. Врачките и баячките не врачуват, за да не бъдат наказани от светеца.
Особен момент в народния култ към него е представата за покровителството му над летните бури, поройни дъждове и наводнения, защото се смята за по-малък брат на свети Илия. От тук идва и названието „Воден Пантелей“. Жените месят и раздават пити в негова чест, за да няма градушки и порои.
В Странджа и Родопите се срещат много параклиси и лековити извори, посветени на светеца. Често тези свещени места се свързват с легендата за самоволната жертва на елена, който всяка година идвал сам да стане курбан на хората.
На някои места на този ден децата викат по време на игрите си „Пантелея-лея, Пантелея-лея!“.
Денят на свети Пантелей се свърза с края на жътвата и обичая „плетене на брада“. Тя се плете задължително от момиче. За целта се избират най-хубавите класове в нивата, които са близо един до друг. Те се оставят неожънати. Мястото около „брадата“ се почиства от плевелите и се разкопава. Класовете се разделят на три. При самото плетене се вплита червен конец и полски цветя, а понякога се закачат скилидка чесън и сребърна пара. Готовата „брада“ се полива с вода и всички се измиват над нея, за да вали дъжд и житото да израсне високо и с едри класове и догодина. На някои места оставят бучка сирене и парче хляб върху „брадата“, за да роди нивата и на следващата година. Накрая „брадата“ се отрязва от по-малко дете.
Именници в този ден са хората, носещи имената Пано, Панка, Панто, Панчо, Пантелей, Пантелейка и др.
