Четиво за новоизлюпени калинки и събирани по кръстопътищата експерти
Автор: доц. д-р Гео Нешев, дн
Колкото и да е неприятно на т. нар. реформатори-демократи и на апологетите на т. нар. евроатлантически ценности, изминалите 23 години доказаха и на най-непредубедените у нас, че в България не може да се говори вече за „здравеопазване“, а за „здравепогубване“. И нека цялата тази измет от всезнайковци и все по-растяща част от за жалост „еднолични търговци“ с медицински дипломи да престане да бяга от истината, която е една – катастрофа на българското здравеопазване!
Това положение се дължи на провалилия се в световен мащаб неолиберален принцип, че всичко в здравната система е пазар и държавата няма място в нея. В резултат на това се получи дезинтеграция на различните нива на здравните грижи: първична медицинска помощ, извънболнична специализирана медицинска помощ (унищожиха се общинските поликлиники и звената за спешна помощ към тях и към болниците), болничната медицинска помощ (въведоха се „клинични пътеки“, лимитирани бюджети, избор на екипи). Нещо повече. Там се настаниха (незнайно как закупени!) частни скенери, частни кабинети за ядрено-магнитен резонанс, частни лаборатории и пр., в които работеха с немалко държавна апаратура и аксесоари. Наглостта на ликвидаторите на народното здраве е безгранична и е продиктувана от бесния стремеж за лично обогатяване.
Всичко това достигна своя апогей във вулгарното предложение на небеизвестния политически номад (сменил последователно партийната си ориентация към БКП, СДС, НДСВ) Атанас Щерев, който на 15 юни т. г. на сипозиум в БАН на тема „Качество и финансиране на здравеопазването“ предложи: „Да се премахне чл. 52, ал.1 от Конституцията, където се казва, че гражданите имат право на безплатно обслужване, като се подготви текст, че гражданите имат право на солидарно (!?) предплатена медицинска помощ“. Много интересно, защо въпросният Щерев и всички като него понастоящем не се съобразяват с повелята на съществуващия в момента същи този чл.52, ал.1.
Абдикирането на държавата първоначално се стовари със страшна сила върху общинските болници, но, разбира се – елегантно, „научно обосновано“ и по европейски, като към тях се предявиха изисквания, на които не можеха да отговорят. Бяха създадени медицински стандарти, на които в един момент не отговаряше даже „Пирогов“.
„Ниво на компетентност“ бе другото „оръжие“, което ликвидира много болници. „В България основният проблем е, че в отделни региони на страната хората не могат да получат дори елементарна медицинска помощ. Това е истината! А в същото време националните консултанти говорят за високи стандарти, за високо качество“ – дърпа завесата д-р Генев от Хасково.
Засега у нас има 131 частни срещу 234 държавни, общински, специализирани и ведомствени болници. „Проблем е безразборното възникване на нови болници, несъобразено със здравния профил на населението, гонещи единствено финансово облагодетелстване. Когато се отвори нова болница, се прави страхотна реклама... Истината е, че за всеки пациент, когото пращат в някои болници, лекарите получават финансов бонус. Само че подобна черна каса държавна болница няма как да си позволи...
Не знам дали държавните болници ще се превърнат в структура за бедни, защото касата на всички плаща еднакво, но частните могат да правят каквото искат и намират вратички... Трябва да има контрол на качеството, а у нас няма. Медицинският одит ходи само когато има сигнал. Освен това, той не може да направи одит на качеството, защото хората в него не разбират нищо нито от кардиология, нито от гастроентерология или пулмология...“ – разкрива точно ужасяващото положение водещият сърдечен хирург у нас проф. д-р Генчо Начев.
От години в реформиращата се болнична помощ у нас се работи по прословутите „клинични пътеки“, спускат се „делегирани бюджети“ и се налага лимит на диагностиката и лечението на болестите. Ако лекарите предпишат повече или по-скъпи (разбирай по-хубави) лекарства или изследвания, при бързо изчерпващите се крайно недостатъчни направления се налага да плащат и пациенти, и лекари.
По този изключително наболял проблем известната специалистка по организация на здравеопазването доц. д-р Златица Петрова е категорична: „Пътечната медицина нанесе доста вреди. Лечебно-диагностичният процес е формализиран – извършва се само това, което предвижда пътеката и нищо повече... В последните години лекарската работа от екипна стана индивидуална“. Като причина за това тя посочва комерсиализацията на професията, следствие на която на пациента се гледа повече като на източник на доходи, а по-малко като медицински проблем.
Но пък д-р Щерев не мисли така: „Пазарът ще бъде този, който ще определя цените на прегледите... Реалната себестойност на услугата плюс възможната за дадения пазар печалба е пазарната цена на услугата“ – отсича той.
Но това не е негово откритие. Арчибалд Кронин в „Цитаделата“ много преди него безпощадно е разкрил генезиса на мащабно организираното у нас превръщане на лечебните заведения в икономически субекти: „Няма да повярваш какви удари имат напоследък...
По три гвинеи за инжектиране на дестилирана вода... Не можеш си представи каква златна мина е тази старица за нас. От нея съм измъкнал цели кюлчета злато“. Край на цитата.
В ЕС няма аналог на българската здравна система, която на практика е превърната в прост аритметичен сбор от търговски дружества, в които работят не лекари, а ЕТ-та. По този въпрос д-р Д. Шишков е категоричен: „Дори само мисълта от парите за здраве на данъкоплатците да правиш бизнес като в банка е недопустима... „Но въпреки това у нас официалната държавна политика предвижда да бъдат лекувани ( в смисъл качествено и своевременно) само онези, които имат пари. В резултат – гражданите с право се разочароваха от официалната медицина, което създаде предпоставки за оформянето на „черен пазар на здравето“.
Проблемите в сферата на българското здравеопазване нямат край. Сред тях се нареждат и мизерията със спешната медицинска помощ; и нелепите „потребителски такси“, и скъпите цени на лекарствата, които все пак не са обикновена бакалска стока и не би трябвало да се облагат с ДДС. Но да си спомним за „частните частници“ от „Софарма“, които продават медикаментите си у нас 3-4 пъти по-скъпо, отколкото в чужбина. И никой нищо не стори по този въпрос.
Те и пациентите не са потребители на търговски услуги, нито пък медицинската помощ може да бъде третирана като търговска услуга! Тъй като грижата за опазване и укрепване на здравето на гражданите им се дължи по силата на конституционно гарантираното право, дадено им от същия този чл. 52 от Конституцията, който сега вездесъщият д-р Щерев предлага да се премахне.
И на децата е ясно, че на България и е необходима нова и модерна здравна политика! Какво може да се направи за това?
Първо, държавата да възстанови задълженията си по поругания член 52 от Конституцията, разписал, че „гражданите имат право на здравно осигуряване, на достъпна медицинска помощ, безплатно медицинско обслужване, закрила на здравето“ и т. н. Ето защо, в името на общественото здраве, трябва да върнем отново несправедливо оплютата от някои реформисти у нас система „Семашко“, но разбира се – актуализирана според прогресивната Лисабонска стратегия.
Второ, да се изхвърлят от Закона за здравето нелепици от рода на: „клинични пътеки“, „делегирани бюджети“, „частични пакети“, „услуги“, „потребители“, „еднопрофилни или многопрофилни болници за активно или пасивно лечение“ и т.н.
Трето, хармонизиране с практиката на правовите държави в ЕС, а именно: отмяна на ДДС върху лекарствата, биопрепаратите и медицинската техника, а също и установяване на държавно контролирани цени, съпоставими с европейските.
И още – наложително е НЗОК да се разпусне и да се създаде нова здравноосигурителна каса с нови членове – тесни медицински специалисти, представители на пациентските организации, т.е. на здравно осигурените, и чак тогава в нея да влязат икономисти и юристи, но работили най-малко 10 години в сферата на здравеопазването.
Нужно е да се наложи решителен отказ от досега практикуваната корупционна система в здравеопазването, като отпадат всякакви „такси“, проформа „дарения“ и всякакви подобни узаконени форми на рекет над пациентите.
И още много ефективни мерки може да се вземат, за да се изправи здравеопазването ни на крака, а респективно – и българинът да се види малко по-здрав.
Смешното в тази ситуация е, че в началото на седмицата стана ясно, че акъли за това по кой път трябва да поемем занапред, за да си решим проблемите, ще ни дават... експерти от Световната банка! С нейните изводи, направени в доклад на институцията за състоянието на здравеопазването у нас в периода 2009-2013 г., ни запозна в. „Стандарт“. „Проблемите в здравната система в България се задълбочават, а промените от последните 4 г. и честите смени на министри не са довели до решаването им“ – откриват топлата вода от международната финансова организация.
То е повече от близко до ума, че нейните експерти нищо не разбират от здравеопазване, но пък ги бива във финансирането и заробването с тежки заеми. Така че май пак ще става дума за пари, за мооого пари! Да познаем ли за кого?!
