Паметникът на Апостола на Острова на свободата

Автор: Георги Ваташки

През миналата седмица България тържествено отбеляза 176 години от рождението на най-светлата личност в родната история – Васил Левски. Освен стотиците паметници, издигнати в чест на националния ни герой в нашата страна, паметта на Дякона е почетена и с десетки монументи, пръснати на всички континенти. Най-старият от тях се намира в далечна Куба и е  издигнат по идея на български работници, които по това време изкарват прехраната си на Острова на свободата.

Удивителната история започва през лятото на 1980 г. в градчето Сиенфуегос, наричано Перлата на юга и представляващо най-голямото пристанище на южния бряг на Куба. По това време там се намира едно от 19-те предприятия, изградени изцяло от наши родни специалисти – заводът за поливна техника „Васил Левски“. Сред работещите в него българи се заражда идеята да бъде поставен бюст на Апостола на свободата, който, дори в случай че фабриката бъде преименувана в бъдеще, да остане да напомня за настоящия й патрон.

За целта сънародниците ни пишат до дъщерята на тогавашния Първи у нас – Людмила Живкова, с молба да им бъде изпратена от родината скулптура на Левски. Докато чакат отговор, нашенците започват изграждането на високия три метра постамент за бъдещия мемориал. Първата копка е направена през септември 1980 г. като на тържеството присъстват много журналисти и кубинският директор на завода Марио Гонсалес Санчес.
Минават още два месеца, но вести от София няма. Тогава със задачата за изграждане на паметника се заема един от най-даровитите инженери в предприятието Тодор Кузманов.

Първата му работа е до отиде до библиотеката на българската търговска мисия в Хавана, откъдето се снабдява литература за личността и дейността на Левски. Намерил снимки на Дякона, той се завръща в Сиенфуегос, където се среща с двама млади скулптори, които преподават в местното училище за изящни изкуства. Това са Феликс Мадригал Ечемендия и Хуан Гарсия Крус, които само няколко месеца преди това са завършили внушителния  монумент на кубинския национален герой Мануел де Сеспедес.

След като българският инженер ги запознава с личността на великия революционер и значението му за нашия народ, творците се съгласяват да помогнат напълно безвъзмездно. Те създават проект за бюст на Дякона, който да бъде ситуиран така, че да гледа в посока на родния му град Карлово. Отделно предвиждат върху мемориала да бъде поставен и барелеф с лъвска глава.

Снабдяването с материалите обаче се оказва трудна задача, за чието разрешаване инж. Кузманов се налага да пусне в ход типичната българска находчивост. Той осигурява нужната за изграждането на постамента глина, която е превозена безплатно от друг български завод, намиращ се в град Манасас, буквално на другия край на карибския остров.

За да бъде издръжлива гипсовата отливка на бюста пък, се оказва, че са нужни специални влакна, известни като „ханекен“. Кузманов се снабдява с тях от местното рибарско дружество в Сиенфуегос, което му подарява цели 50 килограма от рядката материя.
При оформянето на лъвската глава отново възниква неочаквана трудност. За нейното отливане трябва голямо количество пчелен восък, който по тези места е дефицитен и скъп. Усилията по намирането му биват възнаградени – ценната суровина е доставена от градския профсъюз срещу две бутилки родно бренди.

Тежестта на бронзовите елементи на монумента надхвърля 500 килограма, а за такъв масивен проект са нужни специални метални каси за формоването на отливките. Работата спира за цял месец, докато след редица безплодни пътувания късметът на инж. Кузманов най-сетне проработва. В град Санта Клара, известен с това, че в него се издига мавзолеят на Ернесто Че Гевара, се намира и голям съветски машинен комбинат. Нашенецът отива при шефа на завода и моли за съдействие. Още щом чува, че става въпрос за Левски, руснакът нарежда да бъдат отпуснати нужните материали без никакво заплащане.

За изливането на плочата с надпис „Който падне в бой за свобода - той не умира“ българите получават помощ пък от Художествената академия в Хавана, която им изпраща леяри с опит в изработването на подобни монументални знаци..
Най-сетне, в края на август 1981 г. започва сглобяването на отделните части на бюста на Дякона. Кузманов и колегите му се притесняват, че няма да успеят за откриването, което по настояване на българското посолство е предвидено за тогавашния национален празник – 9 септември.

Внезапно на 2 септември инж. Кузманов е извикан по спешност в посолството ни в Хавана, където амбасадорът ни Бойко Димитров (син на Георги Димитров) го уведомява, че от България е пристигнал дългоочакваният бюст – дар от Людмила Живкова. Скулптурата обаче е висока едва 30 см и е съвсем неподходяща за триметровия постамент. Инженерът се опитва да се измъкне от ситуацията като предлага подаръкът от дъщерята на Тато да бъде поставен във фоайето на административната сграда на завода.
„Как, но това е от другарката Людмила Живкова! Знаете ли какво ще стане, ако се разчуе. че сме го сложили в някаква стая!“, възкликва посланикът. Но в крайна сметка се съгласява, че „кубинският вариант“ е по-удачен.

В следващите седем дни сънародниците се трудят неуморно и без прекъсване по завършването на паметника. Най-самоотвержени са пловдивчанинът Любо Матрика, който денонощно се труди за напасването на отделните отливки, и кранистът Серафим Еленков от Берковица, който прецизно сглобява частите върху прясно полирания постамент.
Така работниците от завод „Васил Левски“ успяват точно на 9 септември 1981 г., в присъствието на взвод български моряци да открият паметника на Апостола. В неговия фундамент е вградена капсула от неръждаема стомана с послание към бъдните поколения, а върху покривната плоча е гравиран надпис: „Да се отвори през 2037 г. на рождения ден на Васил Левски“.

От тези паметни мигове са изминали 32 години. В Куба вече няма българи, които да изграждат предприятия на Острова на свободата. А заводът за поливна техника сега е преименуван на Plasmec – така, както преди години са се опасявали нашите сънародници, че ще се случи някога. Но паметникът на Васил Левски продължава да се издига в двора на предприятието, макар и достъпът до него да е ограничен от новите му собственици.

В категории: Горещи новини , Нашенци зад граница