Будните българи издават първия у нас читалищен вестник, озаглавен „Селски лъч“
Автор: Мирослав Водев
В миналото едва ли е имало българин, който да не трепне при споменаването на думата читалище. Сътворено, за да засища духовната жажда на нашите възрожденци, то се превръща в място, където семената на просвещението пускат дълбоки корени. В годините на робски изпитания, духовното средище поддържа българското самочувствие, традиции и култура.
С такава мисия преди 140 години – в далечната 1873 г., родолюбивите учители Стоян Семенов, Апостол Буков, Иван Власев и Гаврил Велев поставят основите на читалищната дейност в село Брестовица. Трудни са били първите стъпки на ентусиазираните просветници. За да приобщят към идеята си повече жители от населеното място, отдалечено само на 18 км от Пловдив, те организират различни сказки, лекции и беседи на разнообразни теми, с които да предизвикат любопитството на местното население. Чест гост на тези срещи е и известният свищовски преподавател и филолог професор Иван Шишманов, който изнася интересни лекции в културната институция.
Една от основните задачи, които си поставят учредителите на читалището, наречено „Съзнание” (днес НЧ „Съзнание 1873“), е да изградят библиотека към него. Поради липсата на помещение, заможният родолюбец Христо Котаров предоставя своя дюкян за книгохранилище. В началото набавянето на книгите доста затруднява будните брествовичани, но с много лишения те успяват да съберат около 300 издания на различна тематика. С течение на времето фондът на библиотеката се увеличава, като през 1935 г. книжовното богатство наброява 1600 книги.
Днес читалището може да се похвали с богата палитра от художествена, детска и научно-популярна литература, възлизаща на внушителните 14 139 тома. Сега в библиотеката се правят срещи с писатели, организират се и литературни конкурси за деца от 1 до 7 клас, посветени на едни от най-светлите български празници – Трети март и 24 май.
Успоредно с развитието на библиотеката, се случва и едно от най-важните и значими събития в просветния живот на читалището. През 1910 г. самодейците издават първия в България читалищен вестник „Селски лъч“, който се превръща в трибуна на техните болки и тревоги. Негов редактор става начетеният читалищен деец Трифон Гатев – човек, съчетаващ високото си образование с непримиримата воля за отстояване на българските ценности.
Година по-късно периодичното издание вече се коментира и на учредителен конгрес на Съюза на читалищата, където участие взема и брестовишкият делегат Рашко Гълъбов. Няма данни кога е престанал да съществува вестникът, но като български читалищен трибун той оставя ярка следа в културната история на България.
Липсата на собствено помещение не спира порива хората да отстояват българската си идентичност. С общи усилия и средства през 1963 г. населението на Брестовица построява сегашната сграда на читалището, където продължава запазването и популяризирането на местните традиции.
Много брестовичани намират в културния дом място, където могат да изявят своите театрални, музикални и други способности. Благодарение на всеотдайността на населението и желанието им за изява, читалището може да се похвали с многобройни самодейни състави. Творческото начало на културните дейности започва със сформирането на самодейна театрална трупа. Първата постановка пред жителите и гостите на селото е по драматургичната творба на Васил Друмев „Нещастна фамилия“. Тя се приема много добре от публиката, което въодушевява самодейците да подготвят и други представления. На сцената на културния дом се играят още пиесите „Многострадалната Геновева“, „Калин орелът“, „Иванко“, „Майстори“. С годините репертоарът на брестовишките самодейци се увеличава, като се доближава до продуктивността на професионалните театри.
На импровизираната сцена се изнасят над сто пиеси, като на година се играят най-малко по пет представления. Сред по-известните имена, изявявали се на тукашната сцена, са комиците Атанас Джонджуров, Асен Кръстанов и Иван Варадинов. Успехът, който имат постановките сред местните жители, вдъхновява и читалищния деец Рашко Гълъбов да напише едно произведение. Талантливият писател създава битова пиеса в пет действия със заглавие „Брестовица под игото“, която също жъне успех сред жителите на населеното място.
Успоредно с театралната самодейност, читалището развива и танцова самоинициатива. Образуват се различни фолклорни състави, като в тях влизат брестовичани на възраст от 8 до 30 години. Репертоарът им е изключително богат. Той обхваща всички фолклорни области в България, но приоритетен за изпълнение е тракийският фолклор. Наред с обработените песни и хора, танцуващите самодейци представят на своите спектакли автентични ритуали и обичаи от бита и поминъка на селото – коледуване, къпанки и ритуала Туйкане, като особено място заема „зарязването”, свързано с празника на Брестовица – „Трифон Зарезан”.
И тъй като основният поминък на местното население е неразривно свързан с лозарството и винопроизводството – селото дори има претенциите да е винената столица на България, през 2011 г. читалището става инициатор за провеждането на фестивал под надслов „Брестовица – грозде и вино", с който се открива гроздоберът. Тазгодишното му издание е насрочено за 13 и 14 септември. На форума, покрай представянето на винените напитки, произвеждани от петте местни винарски изби, богатите трапези със сладко от грозде и ястия, приготвени с лозови листа, се изявява с богата фолклорна програма и танцовият ансамбъл „Тракийци“ при брестовишкото читалище „Съзнание 1873“.
Вече 20 години тази самодейна младежка трупа разнася славата не само на селото, но и на България. Местните самородни таланти популяризират българското хорово и танцово изкуство на международни фестивали в Румъния, Гърция, Португалия и Франция, откъдето често се завръщат с престижни награди.
Предаването на традициите от поколение на поколение става чрез детския състав за народни танци към читалището. Малките танцьори по нищо не отстъпват на по-големите каки и батковци и с достойнство се представят на фолклорни форуми извън страната.
Позабравената стара градска песен, изпълнена от женската певческа група към културния център, стопля душата на всеки, който я чуе. А богатият репертоар от народни песни на женския хор отдавна е познат и извън пределите на страната.
Освен че имат издаден компактдиск от 17 песни, народните певици могат да се похвалят със златни медали от Международния фолклорен фестивал в Кюстендил през 2010 г., както и от Националния събор за народно творчество в Копривщица. Впечатлена от изпълненията на нашите певици остава и публиката в Македония и Гърция, където те също са гастролирали.
Устремът на читалищните дейци не спира и днес. Читалищното настоятелство непрекъснато търси възможности за изяви на съставите си в страната и чужбина, насърчавайки срещите им с нови традиции и етнокултурни общности.
В читалището функционират още кръжок по приложно изкуство и Център за популяризиране на българската фолклорна традиция.
Изявите и успехите на различните формирования са вдъхновяващ стимул за неуморния труд на ръководители, самодейци и читалищно настоятелство, които неуморно полагат усилия за утвърждаване престижа на селото, района и страната.
