Казвам се Тодор Колев Колев, родом съм от с. Болярино, общ. Раковски, обл. Пловдив. Дядо ми и баба ми по бащина линия са имали шест деца – всички вече са покойници.
Автор: Христиан Митев юрисконсулт
Дядо ми Тодор Костадинов е имал нива от 7,086 дка в края на пловдивското село Болярино. През 1941 г. и 1945 г. в тази нива са построени две къщи и стопански сгради – кухни, плевни и обори за животни. В тези къщи през 1945 г. са настанени да живеят двамата по-големи синове на дядо ми Тодор – чичо Димитър и баща ми Кольо, заедно със семействата си. Другите двама сина на дядо ми остават в бащината къща.
По-късно в двора на дядо ми била построена нова къща, в която се заселва заедно със семейството си третият му син – Апостол. Четвъртият син на дядо ми – Костадин, заедно със семейството си остава да живее в бащината си къща. Двете дъщери на дядо ми били омъжени в други населени места, където са живели до своята смърт. Нивата, в която са построени двете къщи, заедно със стопанските сгради, се намира извън регулацията на с. Болярино, обл. Пловдив. Но и до този момент нито нивата, нито къщите със стопанските сгради, нито дворните места са отчуждавани или са били включвани като земи на ТКЗС или на АПК.
Двете къщи със стопанските сгради, заедно с други къщи и празни дворни места са разположени на улица „Синджир махала“. Извън регулацията на с. Болярино попадат и къща, стопански сгради и дворно място, собственост на Димитър Тодоров Колев, чийто наследник в момента е синът му Тодор, както и къща, стопански сгради и дворно място, собственост на баща ми Кольо Тодоров Колев, починал през 1977 г. Сестра ми Недка Колева Тодорова почина през 2007 г. без да остави свои наследници, освен мен, тъй като не се е омъжвала. След смъртта на родителите ми и на сестра ми аз останах единствен наследник на имота, който са притежавали родителите ми.
От 1979 г. до 1984 г. бях кмет на родното си село Болярино, обл. Пловдив. За да се узаконят къщите и дворните места по ул. „Синджир махала“, които са извън регулацията на селото, през 1981 г. или 1982 г. внесох предложение за това в изпълкома на община Раковски. И доколкото си спомням, на негово заседание беше взето решението за включване на тези имоти в регулацията на с. Болярино, като те бяха заснети от техника на общината.
От 1945 г., когато са построени двете къщи, чичо ми Димитър и баща ми Кольо до своята смърт винаги са плащали данък сгради, а в последните години и такса смет. Неприятно изненадан останах, когато през 2011 г. отидох в Поземлената комисия в Раковски, за да заявя, че искам като единствен наследник на своите родители да ми бъде издадена актуализирана скица на имота и получих такава за... нива – 4 категория. Според документа в нея няма построени две къщи, заедно със стопански постройки. От което излиза, че от 1945 г. там не са живели семействата на чичо ми Димитър и на баща ми Кольо. От 2000 г. в нашата къща вече не живее никой, но в дома на чичо ми Димитър живее синът му Тодор, заедно със семейството си.
За себе си нямам логично обяснение, след като имотът се води нива, защо от 1945 г. и до момента данъчните служители начисляват върху него данък сгради и такса смет. До кои институции трябва да се обърна, за да получа компетентна информация за това какво трябва да се направи, за да се узаконят двете къщи и дворните места, а след това заедно с останалите имоти, разположени по ул. „Синджир махала“, да се включат в регулацията на с. Болярино.
Тодор Колев,
с. Михайлово, обл. Стара Загора
От изложението ви става ясно, че сте собственик на земеделски имот – нива 4 категория. Във вашето питане се съдържат два въпроса – единият е свързан с процедурата по регулация на имот, а другият – с узаконяване на построени в имота сгради.
Процедурата по урегулиране на недвижим имот е регламентирана в Закона за устройство на територията (ЗУТ). На първо място е необходимо да се изработи подробен устройствен план, за да се урегулират поземлени имоти за застрояване. С урегулирането на поземлен имот съгласно изискванията на чл. 14 от ЗУТ се определят неговите граници към улица, път или алея (лице на имота) и към съседните поземлени имоти (странични и към дъното на имота). С урегулирането на всеки поземлен имот се определят и:
1. Конкретното предназначение на имота, допустимите дейности и видът на допустимото застрояване в него;
2. Начинът на застрояване - свободно, свързано или комплексно (групово);
3. Характерът на застрояване (в зависимост от височината и етажността);
4. Линиите на застрояване (ограничителни - линии, до които може да се застроява, и задължителни - линии, до които се застроява задължително).
5. Стойностите на показателите на застрояване:
а) плътността (процентът) на застрояване на поземления имот;
б) плътността (процентът) на усвояване на поземления имот;
в) интензивността на застрояване на поземления имот;
г) процентът на минималната свободна (незастроена) дворна площ;
д) процентът на минималната задължително озеленена дворна площ.
Кметът на общината по местонахождение на имота издава заповед за одобрение на Подробния устройствен план. Урегулираните веднъж поземлени имоти не подлежат на последващо урегулиране.
По отношение на втория въпрос за узаконяване на съществуващите в имота сгради приложение ще намери § 16, ал. 1 от ЗУТ, съгласно който строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване.
Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими. Удостоверение, че строежът е търпим, се получава от Техническа служба на съответната община. Необходимо е удостоверението да е пълно, за да се ползва с доказателствена сила при евентуални административни производства – освен в него да е записано кога е изпълнен строежът, да съдържа и материалноправните изисквания, че строежът е бил допустим по действащите подробни устройствени планове, че са спазени правилата и нормативите, действали по време на извършването на строежа съгласно разпоредбите на ЗУТ. Тоест трябва да съдържа удостоверителен текст относно търпимостта на строежа.
Дадените отговори не заместват, а предполагат консултацията с адвокат
