Ако искате да отметнете тази книга от чиста снобария, за да я пишете в графа „Знам я”, можете да го направите. Но ще бъде жалко. Защото „Не беше тук и си отиде” на Георги Томов е книга за Четене. От първата до последната страница в нея говори самият живот, а след първия разказ няма да я оставите, докато не видите задната корица.
Ако не сте срещали хора като пан Шветлан Железния, значи сте живели напразно и трябва да вземете мерки. Ако не ви е спирал дъха от същество като Бадири, значи досега сте вегетирали в аквариум, ако не знаете за сексуалните навици на хамстерите, значи не разбирате нищо от майтап, ако, ако, ако...
Механичното изброяване на разказите в тази книга няма да бъде нито нов, нито оригинален похват. Затова ви моля да послушате моя съвет: Непременно я прочетете!
Тук има всичко – цигани, турци, руснаци-мутри, българи-мутри, военни, неудачници, проститутки, деца, бащи, майки, баби, дядовци, тук е целият живот.
И когато спрете за момент, за да преосмислите четенето дотук (не, че е нужно, мисълта на Георги Томов тече бързо и увлекателно, сякаш всичко се случва пред вас), може би ще се запитате дали авторът няма предвид точно живота, с неговия бърз, истеричен и интересен ход – не беше тук, чакахме го, но си отиде.
Героите в книгата са изключително пълнокръвни – те са слаби, небрежни и се плъзгат по повърхността, но когато трябва, стават (или са били) железни и сурови, героични и безкомпромисни.
Именно, както закона на живота – нищо не е само бяло или само черно.
Случките в „Не беше...” са толкова истински, че дори и да не сте професионален репортер, със съответните изкривявания, на устните ви няма как да не напира въпросът „А каква част от описаното е истина и каква – авторова измислица?”
Въпросът сам по себе си е глупав, защото, както и в случая с творението на Георги Томов, отговорът е стереотипен – „Нищо не е 100% измислено и нищо не е 100% истина”.
Тук обаче съм сигурен, че поне 90% е истина, толкова е пълнокръвно, любопитно и интересно. Имам собствен критерий за книга. Смятам, че тя е интересна, ако читателят успее да си представи образите и сюжетната линия в нея.
„Не беше тук, но си отиде”, дори и да сте най-безнадеждният и праволинеен българин, ще си представите много ярко, гарантирам ви! И ще си спомните как като дете сте произнасяли мантрата на всяко поколение „Не съм аз, то така си беше”.
И... но да не повтарям думите си в началото. Георги Томов е брат на Петър Делчев, чиято монументална „Кастинг за месия” ви представихме неотдавна.
Разликата в изказа и похватите между двамата е колкото от Земята до Луната. Ако „Кастинг...” на единия брат ви е дошла прекалено трудносмилаема, умозрителна и навяваща мрак за бъдещето, съветвам ви да опитате „Не беше тук...” на другия.
След това ще я разказвате.
