Средата на 80- те на миналия век. Хол в тристаен апартамент, грозна осеметажна панелка. Група момчета втрещено са се вторачили в телевизора и не могат да асимилират какво виждат и чуват. То не прилича на нищо познато, музикални филми са гледали и друг път, но това е „Стената” на Алън Паркър.
И е по едноименния албум на „Пинк Флойд” от 1979 година. Всъщност, почти изцяло направен от басиста Роджър Уотърс, който по това време вече почти е обсебил останалите в групата.
Но не това е важно да знаем днес, сега. Най-важното е, че на 30 август момчетата от началото на този разказ, както и хилядите техни сънародници, прекланяли се пред тази музикална библия като деца, ще имат възможност да я видят като възрастни наживо, на националния стадион „Васил Левски”.
Каква по-хубава аналогия от това – крясъкът за свобода и независимост да се случи на територия с името на друг символ на свободата и независимостта. Всички фенове на „Стената” си дават среща в София, за да преживеят отново и отново нейната мрачна романтика, да се усетят като едно цяло в днешните години на озлобено отчуждение и да видят как геният Уотърс събаря стената, задушаваща ума и сърцето.
Неслучайно толкова велики събития се отъждествяват с тази сцена, спомнете си как през 1989 година берлинчани първи се насладиха на спектакъла на живо, отбелязал няколкодесетилентото разделение на тяхната страна, наложено след края на Втората световна война.
Но, едва ли знаете много за самата история на албума... През 1977 година „Пинк Флойд” били на турне, рекламиращо предишния им албум „Животни” (друга любима психеделия на родните рокфенове). Между групата и публиката имало мрежа, по която се покатерил фен, а втрещеният Роджър Уотърс го заплюл в лицето. Постъпка, за която по-късно обявил, че дълбоко съжалява.
Но идеята за мрежата го вдъхновила за разсъждения върху стените в живота и така се родил материалът за плочата.
Тя била записана в четири студия, започвайки от Франция, тъй като по онова време „Флойд” разполагали с много малко средства, дори и за елементарно преживяване. А прочутият детски хор в химна Another Brick In The Wall е от зеленото училище в град Ислингтън, близо до който бандата записвала.
Презаписван е няколко пъти, за да се създаде впечатление, че едновременно пеят много деца. Албумът е преиздаден дигитално през 1994 година и наистина е важна и ценна част от колекцията на всеки меломан у нас, който не слуша врещящи жени с пластмасови гърди, които имат само по едно име.
Та това ни чака на 30-и. Почти два часа извънземна музика и гледки, анимация, перфектно свирене на живо и накрая... събаряне на истинска стена, дълга 150 и висока 12 метра. Всяка бяла тухла от нея тежи около 5 килограма.
И хор от 15 деца ще излезе заедно на сцената с Роджър Уотърс, за да изпее култовата песен. Те са специално избирани от софийските училища и се подготвят повече от месец от хореографа и музикант Живко Желязков.
Какъв късмет, невръстен да пееш до една от живите легенди на световната рок музика! Цялото оборудване за шоуто се побира в 150 грамадни тира.
Впечатляващите подробности за турнето са много, но най-важното за всички на стадиона ще бъде чувството, което ще изпитат. Музиката, която ще чуят.
„Стената” в България! Не сънуваме, нали?
