Отглеждането на пеленачетата може да мине и без обичайното подсичане на нежната бебешка кожа
Откакто свят светува, времената не спират да се менят, нравите – също. Само допреди двадесетина години, българката отглеждаше рожбите си повивайки ги в катове пелени.
Докато днешните млади майки нямат представа колко досадно и времеядно е прането и гладенето на тензухените и бархетните парчета. Да не говорим колко е неудобно да разнасяш по време на разходка цяла торба с тях, за да ги смениш на бебето, когато се наложи. Сега се използват памперси – изцапат ли се и хайде в кошчето.
Но и те не успяват да предпазят пеленачетата от болезненото подсичане, което се наблюдава почти при всяко новородено.
Някога софиянката Донка Георгиева, макар да е била дълги години акушерка в столична болница, също се сблъсква с този проблем, когато ражда сина си. В онези времена – около средата на 60-те години на миналия век, не е имало и никакви мазила за такива случаи. И младата майка се видяла в чудо – детето пищи, кожата му гори от зачервяването... Но една възрастна нейна съседка й подхвърлила идеята да пробва със стар и изпитан лек от народната медицина.
За целта трябва да се събере лойта, която се образува около бъбреците на младо агне – когато се приготвят курбани да речем, защото по магазините такъв продукт няма да се намери. Събраната мазнина се слага в 1 чаша бяло вино и се стопява на водна баня. Получава се мек крем, с който се мажат подсечените участъци от кожата на бебето. Върху тях мазилото образува фин филм, който не позволява на урината да попива в нежната бебешка кожа, а там, където й е мястото – в пелените, респективно в памперсите.
Оттогава Донка не е имала проблем с подсичането. Същата процедура прилагала и на внуците си.
Някога акушерките обикаляха домовете, където току-що се е родило бебе. При едно такова посещение Донка забелязва, че цялото тяло на едно новородено е пламнало от стафилококова инфекция. Тя преценила положението като много опасно и настояла майката да постъпи с рожбата си незабавно в болница. Дори се учудила как изобщо са я изписали от родилното отделение. Жената обаче споделила с нея, че се е разписала в болницата, че поема риска да се прибере вкъщи и поканила акушерката да я посети отново след 3 дни, за да се убеди, че бебето дотогава ще е излекувано.
Така и станало. При следващата си визита след уговорените три дни Донка установила, че няма следа от зловещия обрив и кожата на пеленачето се е изчистила и се възстановява успешно. Тогава майката споделила с нея, че е от едно монтанско село, чиито жители от незапомнени времена вадят черна хума от покрайнините му. Обработвали я по специална технология, изпичали я на слънце и с нея лекували множество заболявания и пречиствали организма си. До нея не трябвало да се докосва метален предмет – дори лопатите, с която я изравяли, били дървени, а не железни.
Имало определен вид хума за пиене и такава за мазане. С нея жената забъркала лековита кашичка, с която мажела по няколко пъти на ден невръстното си дете и така го спасила от жестоката инфекция. Успоредно с тези процедури му давала да пие от другата хума – за вътрешно приложение, която пък разтваряла в малко количество от кърмата си и я слагала в шишето с биберона.
От богатия си опит на акушерка, майка и лечителка Донка споделя и лично изпробван върху деца и внуци начин за сваляне на висока температура. Взима се едно смокиново листо (през лятото къса свежо от дървото, а през зимата използва изсушено) и се вари на чай в 250 мл вода. Няма определена дозировка – дава се на детето да го пие като вода, или ако е по малко – по лъжичка няколко пъти на ден. Впрочем, за този чай тя казва, че помага и при песъчинки и камъни в бъбреците. С него например отървала и сина си от този проблем.
При кашлица пък смесва счукани с черупките орехи, парче небет шекер, няколко локума, листа от индрише и 2-3 лукчета, залива ги с вода – колкото да ги покрие, и след като отварата се сгъсти, се прецежда. Получава се вкусен сироп, който се пие на често, докато кашлицата отшуми. Няма някаква точна дозировка на съставните продукти – количествата определя на око. Този еликсир е подходящ не само за малки деца, но и за възрастни. Донка си спомня, че нейната майка, която страдала от упорита кашлица, тъй като едно време работела в прашен тъкачен цех, само с този сироп се оправяла. Пък и в него няма нищо, което и да се предозира, ще навреди – просто една вкусна и много полезна напитка.
