Ето, че след позорното проваляне на герберите обслужването на проатлантическите интереси бе поето от достойни последователи.
Автор: Доц. д-р Гео Нешев, дн
Настоящите ни управници пак сторват дълбоки метани пред представителите на международния капитал – т. нар. Световна банка, и отново слугинажът и демагогията се очертават като основната пикантна подправка на кабинетната трапеза на Орешарски.
За по-малко от месец, след като световната банкова институция ни даде акъл как (уж!) да подобрим здравеопазването си, нашите „мъдри глави“ се напънаха (уж!) и оповестиха своя проект Национална здравна стратегия 2014-2020 г.“.
На практика обаче, както казва нашият народ: „Напъна се планината и роди... мишка“. Защото предлаганото „нещо“ не е стратегия – то не осигурява взаимната връзка между специфичните за България географски, комуникативни, политически и икономически условия за успешно постигане на дадена цел (каквото в общи линии означава гръцката дума „стратегия“). „Нещото“ не е и национално, защото не защитава интересите на нацията, а е почти буквален плагиат на доклада на Световната банка под наслов „За състоянието на здравеопазването, 2013 г.“.
По-малко болници, повече за джипитата
Този документ акцентира върху три области: болници, извънболнична помощ и лекарствена политика. Той прокламира „насърчаване на консолидирането и сливането в мрежа на лечебните заведения в области с висока честота на предлаганите услуги, които да станат автономни и финансово независими; подкрепа за въвеждане на селективно договаряне, както и подкрепа за стратегически избрани инвестиции“. А това ще рече обединяване на болниците в конкурираща се мрежа с различни нива – І, ІІ и най-високо ІІІ. Това не е нова идея – почти всички правителства след 1989 г. умуваха как да намалят броя на болниците с цел икономии на средства. Та и този план е един от тях. Но на европейско ниво.
Друга „гениална“ мисъл в тази насока е в болниците да се извършва по-малко лечение и да се правят повече прегледи, изследвания и интервенции (!?) в извънболничната помощ. В тази насока стратегията предвижда намаляване на болничните легла и разширяване дейността на джипитата и декацетата (т. е. Диагностично-консултативните центрове). Целта пак е да се пестят пари. Щото болниците харчили 60% от здравноосигурителните плащания.
Но ето, че се получава едно разминаване между нашите умници и Световната банка, която смята, че „извънболничната помощ е неразвита в България“ и че „работещите в първичната помощ не са достатъчно квалифицирани за лечение на хроничните заболявания“ (по неофициални данни над 70 % от общопрактикуващите лекари нямат специалност). Затова международните „капацитети“ препоръчват НЗОК да сключва договори за работа с болниците избирателно, а не с всички както досега.
И това не е нов момент в разиграваната от години у нас трагедия, наречена „здравеопазване“. Естествено, че договорите ще бъдат сключвани главно с болниците в големите градове, с частните болници на наши хора и с всяко звено, от което може да се измъкне печалба. А останалите лечебни заведения? То е ясно – те или ще фалират, или пък ще станат частни.
Пита се какво правим в случая, след като според Световната банка „извънболничната помощ в България е неразвита“, а в същото време експертите на институцията нямат нищо против премахването на годишните лимити на парите, които НЗОК отпуска на болниците... И т. н., и т. н.
Предполагам, че няма професионално добре подготвен медик у нас, който, като прочете двата документа, да не се запита: „Абе, придворната акушерка, докопала се до министерското кресло, и съветниците й някога учили ли са медицина, влизали ли са в болнични стаи, спасявали ли са човешки живот?“ Някои може и да са. Но ламтежът за постове и пари и свързаното с това ибрикчийство явно са се оказали по-силни от хуманните професионални разсъждения на лекари.
Защото пак от същия доклад на Световната банка става ясно, че България държи първите места в 5 направления на смъртността в Европа: злокачествени заболявания, инсулти, сърдечносъдови заболявания, болести на кръвообращението, на новородените. И на този фон се предвижда драстично намаляване бюджетите на болниците, за сметка на доболничната помощ, и НЗОК да си сключва избирателно договори с лечебните заведения!!! (ако е вярно, разбира се).
Сметката обаче явно е правена „без кръчмаря“. Състоянието на здравната каса е тежко, очаква се дефицитът в бюджета й за 2013 г. да е между 50 и 100 млн. лева, а болниците вече са изразходвали 2/3 от парите си за годината“ – съобщава с прискърбие новата шефка на касата и евродепутатска кака Румяна Тодорова и се зарече, че предстоят съответните проверки и анализи.
Няма нужда да правите нови разходи и да хабите труда си, госпожо Тодорова, за проверки. Просто вслушвайте се в гласа на специалистите, които лекуват, а не се занимават с бумащина.
Питайте директорите на болници и те ще ви кажат, че просто НЗОК трябва да започне да плаща в реален обем лечението на тежко болните пациенти, което за някои излиза между 20 и 50 хиляди лева. В момента предвидените средства за тях изобщо не достигат. „Имаме 300 такива пациенти годишно, които ни струват 2.5 милиона лева. Това е приблизително бюджетът на болницата за един месец – изтъкна преди време проф. Владимир Плософ, директор на Националната кардиологична болница. И вероятно за голяма изненада на чиновниците допълва: – „Само антибиотиците могат да струват 20 000 лева“.
„Имаме пациенти, за които НЗОК плаща по 700-800 лева, а лечението им струва 10-15 хиляди лева“ – допълва зловещата картина шефът на столичната болница „Св. Анна“ д-р Димитър Димитров.
Ето откъде всъщност идва голяма част от прословутите дългове на болниците и останалите медицински заведения. Но вместо това да се разбере и осъзнае от когото трябва, властимащите се канят да отнемат от средствата на болниците. И за капак – да прехвърлят високо квалифицирани дейности и манипулации в доболничната помощ, където няма техническо обезпечение на съвременно ниво и никой не взима мерки за повишаване квалификацията на кадрите.
Реквием за общинското здравеопазване
Независимо кой ще бъде композиторът, съчинил този реквием, едно е сигурно – „стратегически“ ще го изпълнява българинът от малките населени места. Защото след като НЗОК няма да плаща на местните болници, те ще се превърнат или във фитнес центрове, или в частни заведения, а може и в хосписи. И тогава за едно елементарно изследване на кръв и урина, за рентген или пък някаква друга по-сложна диагностика, без която съвременната медицина не може, болните примерно от Малко Търново, Девин, Дулово, Трън и т.н. ще трябва да препускат с километри, за да търсят болници, работещи с НЗОК. Ако не – ще си плащат на частно. Така че Бог да е на помощ на хората от селата и малките градове.
През последните години бяха сменени немалко здравни министри. И семейната гинеколожка ще си отиде по реда. Но за жалост, така и не се осъзнава, че е необходима не смяна на министрите като пионки, а смяна на провалилата се система, основана върху разбирането, че здравето, подобно на всички стоки в т. нар. пазарна икономика, е също пазарна величина и следователно държавата няма нищо общо с него.
А че това е така го доказва анализът на учени от БАН, които посочват, че същата тази държава в последните години отделя за здравеопазване около 3.52 %, докато в същото време в ЕС отделят за него средно над 7,6 на сто.
Не стига това, ами в здравната система се допускат най-различни посредници, които още повече товарят финансово и бюджета, и гражданите на България. Като НЗОК, която изсмуква от хората милиони левове. А също и множеството посредници, които осигуряват лекарствата. Както навсякъде другаде, така и тук се търси – за сметка на болните естествено, максималната печалба.
Следствие на всичко това българите не са в състояние да покрият плащанията, които им се налагат, ако искат да получат адекватна здравна помощ. Заради бедността си те не ходят и на профилактични прегледи, а се лекуват вече от немай къде чак когато болката стане нетърпима, предпочитайки в същото време евтините и остарели морално лекарства, забравени вече от цяла Европа.
Ето туй следва да се има предвид при подготвянето на стратегия за подобряване на здравеопазването у нас. И който се заеме с тази задача би трябвало да отиде при болните хора и да обиколи „болниците на края на града“. Тогава ще разбере, че единствено правилната тактика за осъществяване на стратегията е системата Семашко, актуализирана според прогресивната Лисабонска стратегия.
