На Малка Богородица се правят курбани за здравето на децата. Светицата е покровителка и на самотните и изоставени хора
На 8 септември Българската православна църква отбелязва големия християнски празник Рождество Богородично, известен в народната традиция като Малка Богородица. Това е третият празник в чест на Божията майка и той е посветен на нейното рождение. Чества се предимно от жените, за да са живи и здрави, да раждат леко и да им помага Богородица в беда или тежка работа.
В чест на светицата се замесва пита, наречена Богородичен хляб. Парче от нея се оставя за добитъка, а друго се нарича на къщата, като стопаните се надяват домът им да бъде закрилян от Божията майка. Пекат се и курабии, гевречета и дребни сладки, които се раздават на сираците, заедно с дрехи и пари.
Тъй като светицата се смята за защитница на родилките, на майките и на децата, на този неин празник при посещенията си в църквата жените се молят тя да им помогне за раждането и отглеждането на децата си. Обкичват иконата й с цветя, дребни монети и дарове – кърпи, престилки, чорапи. Според народния обичай на празника Малка Богородица се вари жито, което най-напред се носи в черквата, за да се опее и благослови, след което се раздава за здраве. В някои райони между Голяма и Малка Богородица се спазва строга забрана – жените не перат, не тъкат, не шият, не месят хляб, за да са здрави децата им.
Празникът се почита с тържествени литургии. По стара традиция за здравето на децата се правят курбани. Пренася се в жертва животно (най-често женско) – овца. От курбана се раздава на бедните, тъй като се приема, че светата майка е покровителка и на самотните и изоставени хора, утешителка на сирачетата. Младите булки, които все още нямат деца, отиват в манастир или църква, носещ името на пресветата Дева и там правят курбани. В деня на Малка Богородица покрай манастири, църкви и оброчни места, свързани с нейното име, се правят традиционните общоселски събори, играят се хора, пеят се песни.
Между двете Богородици се пресаждат и размножават повечето пролетни многогодишни цветя и храсти – божури, перуники, люляк и др. Тогава жените обредно берат богородиче, богородична трева, богородичен бурен (див босилек). С него свързват „женския период” и с китка от тревата, натопена във вода, правят бани при „женски” болести. Богородичната трева оставят в църквата за три седмици след Голяма Богородица, за да й „чете” попът, и после я пазят за лек. При главоболие сварената трева се слага на главата, а с отварата се правят „поливки“ при „незнайна болест“ и за здраве.
