Готви се още един удар по хората там – забатачване на и без това мъгливото довършване на магистрала „Хемус”
Автор: Илияна Христова
Правителството е напът да извърши поредното предателство към половин България, стана ясно миналата седмица. Регионалният министър Десислава Терзиева заяви, че магистрала “Хемус” може да бъде завършена чрез публично-частно партньорство. С други думи, България би се отказала от европейското финансиране, сключвайки договор с частна фирма за довършване на артерията.
Терзиева се аргументира с недостатъчните средства по програма “Транспорт” в следващия програмен период на ЕС, от която трябвало да бъдат заделени пари и за лот 3 от “Струма”. Срещу идеята обаче скочи президентът Росен Плевнелиев, който заяви, че средства има, те трябва да дойдат от Европа и колебанието на кабинета може да доводе единствено до забавяне на изграждането на “Хемус”.
Терзиева отрече, че частникът, който би направил магистралата, ще въвъде тол такси. Но истината е друга. Ако държавата спре финансирането на строителния обект, съответно откаже европейски пари и премине към партньорство с частник, то последният няма как после да не прибира такси.
Такава е практиката, такова е правилото. Така той ще си върне вложенията. И ще излезе, че по “Хемус” ще се плаща за преминаване, по “Тракия”, изградена с пари на ЕС, не.
В историята, естествено, личат прозаични намерения да се угоди на корпоративни кръгове - нещо, в което правителството на “Олигарски” се специализира. Но прозира и по-мащабна незаинтересованост към развитието на Северна България.
Навремето комунистическата власт правилно прецени, че територията между Стара планина и Дунав трябва да разполага с транспортно съоръжение, което да сближава и споява икономическите и социални връзки между селищата и хората в тях. Но строителството опря в задънена улица, в момента е изградена едва една трета от “Хемус” (дълга иначе 430 км).
Така Северна България остана, а и все още е, без жизненоважната транспортна артерия.
Резултатите са плачевни
Това сега е по-изостаналата демографски и икономически половина от страната. Тук е най-западналият район в ЕС – Северозападният. Населението между Стара планина и Дунав се топи 7 пъти по-бързо, отколкото на юг. Тук са градовете с най-нисък икономически растеж (Габрово, Силистра и Враца, само Пазарджик им прави компания от южните). Съответно областните центрове с най-развито стопанство са все на юг.
Преди 10 ноември 1989 г. в Северна България имаше два града с над сто хиляди души население – Варна и Добрич. Шумен бе на границата. В наши дни единствено морската столица все още държи демографски и стопански позиции, останалите градове са в плачевно състояние. Точно обратното, на юг се развиха Бургас и Стара Загора, Благоевград се превърна в университетски център, не е нужно да споменаваме и София.
За тези регионални различия има и доста други причини. Край Плевен, Враца, Русе, навремето се развиваше химическа промишленост. Тя западна, по-перспективен стана туризмът, особено планинският, а Рила, Пирин и Родопите са на юг. В основата на всичко обаче е именно липсата на магистрала. “Тракия” е довършена, на “Хемус” краят й не се вижда.
Изключително важно е магистралата да бъде изградена бързо, тя ще помогне да бъде спрян упадъкът на българския север. Настоящото правителство не е първото, което саботира “Хемус”. Още тройната коалиция, по ирония, доминирана пак от БСП и ДПС, не я вкара в текущия програмен период на ЕС. Правителството на ГЕРБ откри доста инфраструктурни обекти, но повечето отново бяха на юг.
В този смисъл шикалкавенията на Терзиева не бива да бъдат приемани безобидно. Бавно и полека Северна България запада, смята се, че това е естествен процес.
Не, не е естествен и може да бъде спрян.