Как бе попълнен българският библиотечен фонд в Лос Анджелис с книгата на един варненец
Автор: Георги Бербенков
Тази история, която искам да разкажа, нямаше да се случи, първо, ако нямах интернет, второ, ако внучката ми Виолина по нейна инициатива не беше оформила лична страница на дядо си, т. е. на мене, и, трето, ако не бях проявил вроденото си любопитство.
Беше 25 май 2012 г. сутринта. Пуснах интернета, прегледах новините и пощата си, след което кликнах на личната си страница – там са сложени корици на мои книги и са поместени в последно време мои нови анекдоти и афоризми.
Погледът ми се спря на името Калин Крумов, защото нямах такъв познат. Та този Крумов харесваше моята страница и реших да го потърся във Фейсбука. И открих, че е написал: „Днес, 24 май, ако имате книга, която е на български и е от български автор и е подходяща за подарък на приятел, то тогава подарете я на Първо читалище „Единение" - Лос Анджелис „Пчела”. Една книга, с която вие и вашето семейство ще станете дарители и ще участвате в стартирането на българския библиотечен фонд тук, в Лос Анджелис".
Предложението ме позачуди. Книги имах много, мои книги – нали се занимавах с писателстване, и предложението на Крумов ме завладя на момента. Открих името му във Фейсбука и предложих приятелството си. За моя голяма изненада отговорът не закъсня. „Калин Крумов has confimed that you're friends on Fasebook", т. е. приемаше приятелството ми. Поне така си го преведох...
След някоя и друга минута в мейла ми се появи следното: „Добре дошъл в „Махалата” да кажем на Георги Бербенков, наш писател и сатирик от Варна, с който имахме честта... да празнуваме макар и задочно най-хубавия Български празник. Негови книги вече са част от списъка на златния библиотечен фонд на „Пчела”. Ние го препоръчваме на всеки един, който иска да оцелее, като се смее. Удоволствието – гарантирано. Днес (в Лос Анджелис 24 май още не беше си отишъл, б. а.) без малко да ни се наложи да превеждаме на едни дами от съседната маса, които искрено ни се радваха на доброто настроение, ама не разбираха и дума от нашия разговор.
Ето чии писания ни развеселиха днес на нашето празнично кафе с Вальото. Стилът и езикът ни допаднаха и са в синхрон с нашите махленски настроения... Книжката „Изтървани мисли” (излязла от печат през далечната 1983 г. от Военно издателство, София, б. а.) ми пристигна предния ден от България и беше любимо четиво в училищните ми години. Поканих Георги тук, в „Махалата” и нашето читалище „Пчела” го обявява за Български писател на месеца и първия писател, дарил книги (вече бях обещал да им изпратя няколко книги по пощата, б. а.) на българския библиотечен фонд в Лос Анджелис”.
Прескачам вълнението, с което прочетох всичко това, и цитирам изпратената от мене шеговита епиграма: „Една снимка да ми пратите.../ как четете книгата ми в Щатите”.
Последва моментален отговор от Крумов: „Разбира се, Георги, ние имаме тепърва едно литературно четене да правим с твои книги и това ще е с много снимки".
Малко по-късно дойдоха и двете снимки, правени при споменатото по-горе четене на празничното кафе до „едните дами".
Какво се случи по-нататък?
Два месеца по-късно Валентин Кънчев – Вальото (на снимката той държи книгата ми), който е от Русе, ми дойде на гости с брат си в морската столица… След почерпката предадох двайсетина мои книги за библиотечния фонд на Първо читалище „Единение” – Лос Анджелис („Пчела”).
Преди да се разделим моят гост обеща някои от книгите ми да станат електронни. И така сборникът с афоризми „Остроумия” доби електронен вид и беше разпространен в 50 държави. Това стана в края на ноември миналата година.
За Новата 2013 г. бях приятно изненадан. В интернет се появи анонс, придружен от шаржа ми (дело на Борис Димовски): „Писателят Георги Бербенков е сред носителите на наградите МАСК’АРИ, които бяха обявени в тържествената Новогодишна вечер с „Махалата“ и приятели на 31 декември.
Маскари е годишна награда на българската общност в Лос Анджелис, давана за принос към запазването, съхраняването и разпространението на българското културно наследство и поддържане духа на веселие сред българската общност. С дарението на пълна колекция от своите издадени книги Георги Бербенков става почетен член на общността и носител на годишната награда на Махленска академия социален кръжок активно родолюбие (МАСКАР)”.
Със същата награда беше удостоена и Живка Костова – директор на „Българско училище „Св. св. Кирил и Методий” в Лос Анджелис.
Споменах вече, че книгата ми „Остроумия” доби електронен вариант. Нещо повече. Всеки четвъртък в Чикаго, където живеят около 300 хиляди българи, излиза седмичникът „България”, който се разпространява в САЩ, а електронният му вариант достига до всяко кътче на Земята. Та в този вестник вече в 20 поредни броя на 61 страница се печатат на 2 колони афоризми от сборника ми с моя снимка.
Та такива неща се случиха за една година…