Непретенциозният дар на дивата природа притежава забележителни лечебни свойства
Автор: проф. Христо Мермерски
Трънката е едно от най-непретенциозните диви растения, което може да се срещне край пътища, около реките, в деретата и покрай горските пътеки в цяла Мала Азия, Западна Европа, по Средиземноморието, в Кавказ, Западен Сибир и на много места в нашата страна. Смята се, че тя притежава огромна жизнена сила, а викингите са я почитали като средство, даряващо мъдрост.
Безценният дар от природата много често е подценяван без никакво основание, защото всичките му части притежават лечебни свойства – не само плодовете, но и цветовете, и листата, и корените, и кората му.
Плодовете съдържат глюкоза и фруктоза, киселини, целулоза, пектин, стероиди, тритерпеноиди, азотосъдържащи съединения, витамините С и Е, каротин, кумерини, дъбилни вещества, флавоноиди и етерично масло.
Народната медицина използва трънката за лечение на стомаха, черния дроб и бъбреците. Тя помага и при невралгии, нарушения в обмяната на веществата и авитаминоза. Може да се използва също като потогонно (корените) и понижаващо температурата средство (кората).
Отварите притежават затягащо, противовъзпалително, диуретично, отхрачващо и антибактериално действие. Те отпускат гладката мускулатура на вътрешните органи. Прилагат се и при неспецифични колити, дизентерия, хранителни отравяния и токсични инфекции.
Сокът от плодовете се отличава със значителна антибактериална активност и се препоръчва при стомашно-чревни разстройства. Ефективен е и под формата на компреси при различни кожни заболявания. Цветовете на трънката оказват положително влияние на метаболизма, регулират чревната перисталника и притежават мек слабителен ефект. Настойката от тях се използва при хипертония, а отварата се препоръчва при аденом на простатата, гадене, световъртеж и задух. Прилага се и при запек, чернодробни заболявания, фурункулоза и гнойни заболявания на кожата.
Листата са отлично диуретично и разслабващо средство при хроничен запек. С настойка от тях може да се прави жабурене при възпаление на устната кухина. Отварата действа добре при кожни заболявания, нефрит и цистит. С отвара от листа, разредена с оцет, се промиват гнойни рани и язви. Сварени корени, кора и дори млада дървесина намират приложение при малария и повишена температура. Трънковото вино също се смята за много ефикасна напитка, която може да се използва при различни инфекциозни заболявания.
Чаят от цветовете и листата, покрай всичко останало, спомага за прочистването на кръвта, кашлица, водянка, изпускане на урина, бъбречнокаменна болест и кожни възпаления при децата. Сокът от пресните плодове се прилага при кръвотечения от носа и при възпаления на венците и небцето.
Цветовете се събират в периода на бутонизацията (още като неразтворени цветни пъпки), а листата – след цъфтежа. Сушат се на въздух, на сянка или в добре проветрявани помещения.
Кората се обелва през пролетта преди цъфтежа, а корените се вадят през есента. Сушат се в сушилни или във фурна, предварително позасъхнали на открито.
Плодовете се берат, когато узреят, като е най-добре това да става след първите замръзи. Сушат се на слънце, във фурна или в сушилня. Срокът за съхранение на плодовете, листата и цветовете е 1 година, а на кората и корените – повече от 3 години.
