Растението е известно още като върбаличе, бабичева трева, бръшлянова самобойка, урбаличе, гергьовденче.
Разпространено е из цялата страна по сенчести места покрай реки и потоци, по мочурливи места.
Стръковете на билката съдържат дъбилни вещества, органични киселини, смоли, каротин, етерично масло, аминокиселини и др.
Народната медицина я препоръчва като отхрачващо и общоукрепващо средство. Освен това тя действа благоприятно при бронхиална астма, бронхит, бронхопневмония, а също и облекчава възпалителните заболявания на горните дихателни пътища. Самобайката намира приложение и при гастрит, възпаление на венците, липса на апетит, затруднено уриниране, отоци и др. Топли лапи с отвара от нея помагат при мъчно заздравяващи гнойни рани, циреи и др.
С лечебни цели се използва надземната част на растението, която се бере по време на цъфтежа и се суши на сянка или в сушилня при 35 °С.
Начин на приложение. Около 1 чаена лъжичка ситно нарязана билка се запарва с 1 водна чаша вряща вода. Престоява 1 час. Изпива се на 3 пъти.
