Вкусната и ароматна дюля помага да се справим с много здравословни проблеми
Автор: проф. Христо Мермерски
Дюлята е една от най-древните култури, отглеждани от човека. В древността тя е била приемана като символ на плодородието и любовта. И тъй като настъпва времето, в което плодовете й започват да узряват (това става през септември-октомври), сега е моментът да си спомним за нейните изключително полезни качества.
От стари времена народната медицина използва не само плодовете, но и семената и листата й, като зрелите дюли се употребяват най-вече в свеж вид, а листата и семената се изсушават и се съхраняват в плътно затворен съд.
Жълтият и ароматен плод съдържа много органични киселини, въглехидрати, целулоза, дъбилни вещества, а също и витамините А, С, В1, В2, РР и различни микро- и макроелементи като желязо, калий, калций, фосфор, натрий и др.
Още древният лекар Авицена е препоръчвал дюлята като отлично средство при разстройство в храносмилането и подобряването тена на лицето. Той препоръчвал комбинация от сок от дюли, оцет и мед за възбуждане на апетита, укрепване на стомаха и при слаб черен дроб.
Плодовете са известни със своето противовъзпалително и смекчително действие, което се дължи на високото съдържание на слузни вещества и танини. С тях може да се лекува хронична диария, кървящи хемороиди и маточни кръвоизливи. Полезни са и при редица сърдечносъдови заболявания, при бронхиална астма, при гадене и главоболие, а също и като температуропонижаващо средство.
Листата на растението пък се използват за лечение на високо кръвно налягане, стомашни болки и чернодробни заболявания.
С отвара от семената се прави гаргара на гърлото при ангина. Тя може да се използва и за промивки на очите.
Освен това семената се препоръчват при пресипнал глас, колит, ентерит, кръвохрачене и други проблеми. Външно те се употребяват за бани при напукана кожа, за компреси при изгаряния, протрита кожа, натъртвания и др.
Кората на плода не бива да се изхвърля, защото също е много полезна. Тя е много добро средство при заболявания на черния дроб, а сварена може да ни помогне при проблеми с венците, като се прилага жабурене с отварата от нея. Дори и мъхът не бива да се пренебрегва, защото той е чудесно средство при кръвоизливи.
Освен за лечение, дюлята намира широко приложение и в козметиката. Тя прекрасно премахва лошия дъх от устата, а лосион от нея може да ни отърве от бръчките.
За приготвянето му корите от 2 дюли се заливат с ракия или спирт. След две седмици течността се прецежда и към нея се добавя същото количество розова вода. С напоен в този лосион тампон се натриват лицето и шията, които след това се намазват с подхранващ крем. Също така с настъргана на ситно ренде дюля и нанесена като маска върху лицето за 15 минути може да се премахнат и досадните лунички.
Трябва да се има предвид, че тъй като плодовете оказват затягащ ефект, не бива да се консумират при запек. Дюлите са противопоказни и при алергия, от която страдат хора с непоносимост към нейния мъх.
Специалистите предупреждават, че не е желателно семената й да се смилат, тъй като във вътрешността им се намира веществото амигдалин, което в стомаха се превръща в синилна киселина.
