Чисто езиково самият термин „плъстене“ има две значения. Първото е „редя нещо на пластове“, а второто - „събирам сено на купи“
Автор: Огнян Марков
В Родопите, пък и в други краища на страната казват, че окосеното и вече изсъхнало сено се „плъсти“ на купи или в сеновал. Тук обаче става дума за нещо съвсем друго и доста по-различно от обикновените житейски дейности. Става дума за изкуство. При това за съществувала по нашите земи традиция, която сега е почти забравена и изоставена.
Плъстите, плъстенето като един от най-древните способи за изработка на облекло обувки, различни видове подови постилки, пособия за езда и украшения от вълна предшества известните досега други техники за създаване на облекла, макар същността на този метод да се включва донякъде в термина „текстил“.
Безспорно е и това, че създаването на облекла и всякакъв вид други изделия също е вид изкуство, дори то да става в големи серии и по някакъв начин да е унифицирано.
Плъстите обаче имат една специфика, която ги отделя от текстила и това е уникалносттта на всяко изделие, постигнато по този способ. То просто не може да бъде повторено. И това вече го подрежда на достойно място сред останалите изкуства.
Що е това странно нещо – плъсти?
Плъстите са материя, произведена от обработена (разчепкана) овча вълна чрез техника, в които всъщност няма нищо специално. Просто отделните едноцветни или предварително оцветени влакна се редят едно до друго или едно над друго, плъстят се, а за слепването им се използват сапун, вода и топлина.
Топлината и влагата карат външните люспички по протежение на влакната на вълната да се отворят, а сапунът спомага влакната да се приплъзват лесно едно спрямо друго и да се вплетат. Но това далеч не е всичко. Вълнените влакна съдържат в себе си протеина кератин и тъкмо той свързва химически и в достатъчно здрава спойка отделните вълнени влакна, правейки вече с това процеса на сплъстяването необратим.
В техниката за изработването на плъстите също няма нищо необичайно. За цветните, например, вълната предварително се боядисва, като се използва естествената багрилност на някои растения.
Жълтият цвят се получавал от млечок, кори на киселица, листа или стъбла на сърпец, пожълтели есенни листа на черница и пипер, листа на праскова и кайсия, цветове на жълта лайка и други растения, червеният в различни нюанси - от корени на брош, цветове от риган и мушкато, сухи жълти листа от киселица, лишей от камениче, кармъз, кошенил (малко насекомо) и др., зеленият - от цветове и листа на сърпец, стъбла и листа от коприва, кори от млад дъб, клончета на зеленика, листа от чемерика, мъх или листа и стъбла на зелениче. И така нататък, като тези стари народни рецепти са сполучливо запазени и досега.
Самото боядисване става като вълната и естественото багрило, залети с вода, се поставят в глинени съдове, която от своя страна се заравят в тор, който трябва да е непрегоряла, за да пази постоянна температурата в съда. След известно време съдовете се вадят, оцветените влакна вълна се сушат, след което плъстенето може да започне.
При него влакънцата се редят според концепцията за изделието и се сплъстяват едно в друго по описания по-горе способ. Когато то е готово, следва вече самото правене на плъстта, което се нарича „валяне“. Ето как видният български изследовател-етнолог Райко Сефтерски описва едно такова валяне на плъстена черга.
„Така подредена, вълната леко се напръсквала отгоре с метличка и започвало равномерно „увиване” на чергата и стягане. В някои краища в средата пък поставяли дървено кросно, около което стегнато увивали чергата с наредената плъст. След това полученото „руло” равномерно увивали с въже, за да не се получи разместване на „шарките” и пластовете. Рулото върху одъра заливали с достатъчно гореща вода, за да се напои дълбоко и равномерно и за да се получи достатъчно висока температура и влажност и вътрешно „запаряване”.
Двама, трима или четирима души, наредени един до друг, започвали да „перкат” с ръце и лакти така подготвеното руло непрекъснато от единия до другия край на одъра. После отново го заливали с гореща вода и търкалянето продължавало. Това се повтаряло по четири, пет и повече пъти в продължени, на 4 до 8 часа. След това плъстта се оставяла на равно да изсъхне и да се „изкърпи”, ако има останали дупки.“
Какви изделия са се правели чрез плъстене
Според Райко Сефтерски в старобългарските писмени паметници от Х - ХІ век е засвидетелствано конско стеле (постилка за езда, заместваща седлото у номадските племена), което „се вижда върху една каменна гравюра от ІХ век от Преслав, изобразяваща яздещ конник със знаме в ръка“. В Турция все още се правят плъстени ямурлуци, а в Русия – плъстените ботуши, така наречените валенки (името най-вероятно произлиза от описания по-горе начин за сплъстяването). По този метод се правят шапки, пана и килими, както и други, богато орнаментирани плъстени предмети за бита.
Но освен чисто практичното им приложение, плъстите отварят широко поле за изява на художествените способности на своите създатели. Ето какво казва по този повод Мариета Недкова, една от съвременните наши плъстарки, направила много за възраждането на това старо изкуство у нас.
„Плъстите дават широко поле за творческа изява – твърди тя. – Могат да се правят декоративни пана, дрехи, обемни фигури, скулптури, пластики. Навлязла е и новата технология чрез иглонабиване. Чрез средствата за информация се популяризират нови начини. Например т. нар. нунофелтинг. При тази техника вълнен елемент се сплъстява върху текстилна основа, докато се образува компактна структура. Най-добре се получава върху естествена коприна, защото нишките имат подобна на вълната структура и се заплитат добре. Получават се интересни форми. Автор с добро въображение и вкус може да постигне много.“
Райко Сефтерски разделя плъстените изделия на няколко вида. Първият е, както вече се спомена, плъстта за езда, широко използвана от прабългарите. Има, макар и оскъдни, данни за плъстените шапки на старите българи – кръгли, без периферия, изработени от сиво-кафява вълна. Третата и най-голяма по същество група плъстени изделия според Сефтерски са плъстените постилки за спане.
„Всяко момиче в чеиза си трябвало да има най-малко една такава плъст, т.е. „брачна – сватбена плъст”, пише авторът, върху която младоженците започвали да спят от деня на сватбата. Върху такава плъст на лицевата или опаката й страна, освен инициали, имена и дати, се срещат символични и магически изображения, явно свързани с благопожелания към брачната двойка. Такива знаци се срещат върху плъстите във всички етнографски области по най-старите екземпляри от ХVІІІ, ХІХ и ХХ век.“
Кой се занимава с плъсти сега у нас
През 50-те години на миналия век занаятът у нас е напълно изоставен. Един човек обаче се заема да го възкреси. Това е Йордан Костов – майстор-кожар, член на Задругата на майсторите. Помага му Райко Сефтерски със своя изследователски труд за плъстите.
Йордан Костов е баща на Мариета Недкова. Ето какво казва тя за него: „Той успя да възстанови технологията за производство на плъстени килими. Тъй като беше и художник, започна да прави живописни пана, внедри своите естетически виждания в тази старинна традиция.“
Самата Мариета продължава възраждането на тази стара българска традиция, като освен с правенето на плъстени изделия обучава деца и възрастни на това изкуство. Това правят и Цвета Христова - Стара Загора, Миглена Стоянова, Мария Кръстева и Йовка Христова – и трите от София, Людмила Папазова от Варна.
Изработването на плъсти се практикува и изучава и в Център „Орфей” за стари занаяти – Варна, с ръководител Елица Колева, както и в Център „Рафаел”, също във Варна, под грижите на Йорданка Недкова. За възраждането на традицията се трудят и предават своя опит и в Центъра за изследване и подпомагане развитието на приложните изкуства.
Остава да се надяваме, че около тези девойки със сръчни ръце и с ярко изразено художествено виждане ще се съберат още повече млади хора, които да възродят постепенно този древен български занаят.
Използвани са материали от интернет, вкл. сайта rodopchani.bg
Слави Кадиев, Смолян, плъстар
„Запалих се по плъстите още в първи клас. Първите уроци научих от учителката ми в кръжока по краезнание. Но с времето разбрах, че това е нещо наистина уникално, то не се среща във всекидневието и реших сам да доразвия онова, което съм научил.
Плъст или плъстене на вълна, това е технология, чрез която с помощта на сапун вода и вълна се правят различни изделия. Изработката се прави изцяло ръчно. Нужно е много търпение, въображение и вкус към красивото.
И почва едно дълго търкане, за да може да се сплъсти както трябва вълната и да няма никакви повреди след ползването на изделието.
Най-важното е самото изделие да се сплъсти добре, за да има дълготрайност.“
Слави Кадиев досега е изработил десетки бижута, пана, торби и шалове. Но най-много се гордее с една уникална родопска носия.
„В нея няма нито един шев. Най-трудна беше престилката, тъй като се прави от малки парчета. Най-общо казано беше игра на цветове.“
