Скалният параклис „Св. Петка“ в Трън, където се смята, че е живяла някога светицата
14 Октомври 2013, Понеделник
Тогава приключвало прибирането на реколтата и се поставяло началото на множество забрани
На 14 октомври нашата църква почита паметта на преподобна Параскева или света Петка Българска. Този ден е наричан още Зимен Петковден.
Това е един от големите български народни празници, с който се отбелязва завършекът на лятото и началото на зимата. На него се слага край на последната есенна сеитба и прибирането на реколтата. Дотогава всичката земеделска работа трябва да е приключила, затова и народът казва „На Петковден ралото да ти е под стрехата”.
На този ден стопаните започват да се разплащат с ратаи, овчари и надничари (наетите сезонни работници). И тъй като света Петка се смята за покровителка на раждането и плодовитостта, тръгвали сватовниците, за да правят сгледи за бъдещите годежи и сватби.
Денят се празнува и от овчарите – на Петковден те пускат кочовете при овцете, след което на овчаря се носи като дар баница. Докато трае заплождането (до Димитровден – 26 октомври), жените не трябва да подхващат никаква работа – не плетат, не шият, не перат и не месят тесто, за да се роди здрав и пъргав добитък. След оплождането на овцете те изпичат пресни питки, които раздават помежду си из махалата.
Изобщо в цяла България Петковден поставя началото на един двадесетдневен период от време, изпълнен с множество забрани. През този период, който се смята за опасен, жените не бива да работят с вълна. Те не кроят и шият дрехи за мъжете си, защото стадата и овчарите ще бъдат нападнати от вълци. Ако мъж облече дреха, кроена и шита през тези дни, след неговата смърт душата му се превръща във вампир или върколак.
В зависимост от метеорологичните характеристики, се правят и различни прогнози. Така например, ако на Петковден грее слънце, листата на дърветата не са окапали, а овцете се скупчват на едно място – зимата ще е тежка и снежна.
Успоредно с отбелязването на празника на светицата, започват и семейно-родовите чествания, които в различните части на страната се наричат „Светец“, „Светого“, „Служба“, „Оброк“, „Слава“, „Запис“, „Наместник“ или „Черкуване“. Затова българите казват, че „Света Петка повежда празниците и службите“.
Задължително се коли курбан – обикновено мъжко бяло животно, което се опява от свещеник. Стопанките приготвят специални големи обредни хлябове, наречени „Света Петка“, „светец“ или „боговица“. Питата се слага на трапезата върху мъжка риза, паничка сол и чаша вино. Къщата се ръси със светена вода, обредният хляб се прекъдява и цялото семейство му се покланя три пъти. Най-възрастната жена го вдига високо и богославя с него всички, като им раздава късове от него. На масата се сервира още гювеч с овнешко, курбан чорба, сармички с лозови листа, шкембе, ястия с праз.
Тези чествания освен на света Петка, са посветени и на митичния семеен покровител, наричан в различни места „стопан“, „сайбия“, „змия-домошарка“ или „въртикъща“. Отбелязва се и родовият светец, който покровителства семейството, имота и стоката.
За българите петък е един от „лошите“ дни от седмицата. На този ден по принцип се пости. Освен на самия Петковден, на жените се забранява и във всеки петък от годината да работят, да предат вълна, да перат и да се мият. Ако нарушат тези забрани, съществува вярване, че света Петка ще им се яви във вид на змия и ще ги накаже с болест или смърт.
Имен ден празнуват: Параскева, Петко, Пенчо, Петкан, Пеньо, Пенко, Паруш, Петричка, Петрана, Кева
