Стенописът в женското отделение на старата църква в Периклия със заличените надписи на български език
18 Октомври 2013, Петък
Почитаме паметта на преданата християнка, отказвала да се потурчи и заплатила за това с живота си
На 18 октомври Българската православна църква чества паметта на св. великомъченица Злата Мъгленска.
„Тази дева-мъченица и непорочна невеста на Небесния Цар Христос Бог — Злата — бе родом от едно село на име Слатина от Мъгленската епархия в България (днес обаче намиращо се в Гърция, б. р.).
Бедна по произход, защото беше дъщеря на един неизвестен сиромах християнин, който освен нея имаше още три дъщери, Злата беше богата със своето предизбрание и с природната си красота. Предизбрана бе от Бога заради горещата си вяра в Него и заради своето детство и целомъдрие, надарена бе и с природна красота, която стана повод блажената да завърши живота си със славна и доблестна мъченическа кончина“ - така започва житието на тази българска светица, живяла през ХVІІІ век по време на турското робство.
Както става ясно от него, още от малка тя притежавала пословична красота, която впоследствие става причината за нейната тежка съдба. Злата израснала с изключителни нравствени качества. Била чистосърдечна и благочестива, а вярата й в Бог била непоклатима. От нейното животоописание се разбира, че един от тамошните турци „виждайки нейната преголяма хубост, уязви се в сърцето си от сатанинска страст към нея и дебнеше да намери сгодно време, за да осъществи злото, което замисляше“.
И така — един ден, когато красивата девойка излиза с няколко жени извън селото да събира дърва, тя бива отвлечена от агарянина. С щедри обещания и клетви той се опитал да разколебае волята й и да я обърне към мюсюлманската вяра, като се заричал, че ако Злата се потурчи, ще я вземе за своя жена. Като това не станало с добро, турчинът преминал към заплахи, но българката отвръщала непреклонно: „Аз вярвам в моя Господ Иисус Христос и на Него се покланям. Само Той е мой Жених и няма да се отрека от Него никога, дори хиляди страдания да ми причините и да раздробите тялото ми на късове”.
В опитите да склонят Злата да се потурчи се включват и хитрите туркини, които прилагат различни коварства и магии, но и техните усилия остават напразни. Тогава започват мъченията. „Най-напред цели три месеца всеки ден я биеха с тояги, после деряха ремъци от кожата й и ги оставяха да висят пред очите й, та дано се уплаши, като ги гледа. Кръвта подобно на река се лееше от девическото тяло на мъченицата и обагряше земята около нея.
И накрая с нажежен ръжен пробиха главата й — от едното ухо до другото, така че дим излезе от носа и устата й“ – така са описани в житието й жестоките изтезания, извършени върху българката преди тя да напусне този свят в адски мъки. През 2009 г. по идея на българския историк проф. Пламен Павлов, света Злата Мъгленска е избрана за застъпница на българите в чужбина и на нейно име е учредено годишното отличие на ДАБЧ „Българка на годината“, което се присъжда на изтъкнати наши сънароднички с принос в опазването и развитието на българското национално съзнание и културна идентичност, и със значими постижения, свързани с живота на българските общности по света.
Паметта на светицата се почита както от Българската православна църква, така и от гръцката, където е известна като Агия Хриси. На иконите тя е изобразявана предимно с българска носия. Изображения на св. Злата Мъгленска се срещат в почти всички български църкви. В в църквата „Св. Петка“ в гръцкото село Бориславци (Периклия), изписана през 1862 г., до неотдавна е имало фреска с образа на българската мъченица със запазен надпис на български език „Света Злата Мегленская“. Тези надписи обаче наскоро са заличени и заменени с текст на гръцки език.
Имен ден празнуват: Златка, Златина, Златко, Златан, Златомир, Лука, Лукан.
