Той се празнува от незапомнени времена единствено в пловдивското село Яврово и е запазен и до днес в автентичния си вид
Автор: Николай Козлуджов
Пловдивското село Яврово е известно не само с великите си синове като Николай Хайтов, Борис Димовски, прочули го по целия свят. Това родопско селище има своите уникални религиозни празници, които се почитат само в него, и които не се празнуват в нито едно друго българско село или град. Такива са църковният празник Черковане, известен още като «Вдигане на куните», който се празнува в края на месец май. Такъв е и празникът «Здраве».
След като е узряло житото на нивата, хората започват да го прибират по къра. Млякото вече е в мандрите – подсирено за прислада на хляба. Остриганата вълна от добитъка е струпана в кошове, а жените през зимните вечери ще я изпредат за вълненици и дрехи. Гроздето е обрано, сеното, картофите също. Виното е сложено в каците.
Дошло е времето да се отправят благодарствените молитви към боговете. В село Яврово това се прави на «Здраве» – църковен празник, който се чества в съботата преди Петковден.
Приготовленията за него започват от ранни зори. Всяка къща изпраща по едно момиче, за да помете около старата църква «Свети Димитър», която се намира в двора на училището.
На мегдана се събират и момците, които заколват един вол за курбан. Тях местните ги наричат “гурбанджии”. След като заколят жертвеното животно, едни започват да го дерат, а други тръгват из селото, от къща на къща, за да съберат дърва за курбана. В някои години в двора на училището са се събирали по няколко камари дърва. Една част от тях отивала за сваряването на курбана, а останалите цепеници се продавали вечерта. С парите курбанджийте си купували вино, заделяли си една част от курбана и вечерта се гощавали в метоха.
Докато обредното ястие ври в казаните, по къщите също така кипят усилени приготовления. Жените точат рогатници, варят пилета или кокошки, точат баници, свиват сърми, замесват пити. По обед бие камбаната на черквата за сбор. Тогава явровките завиват яденето в нови месали, като слагат и от всичко, което са приготвили, по малко. Взимат също така и грозде, сирене, петмез, бъклици с вино, шишета ракия, ябълки…
Всичко се занася на «Бърцето» – така наричат мястото, където е църквата «Свети Димитър». Всяко семейство си застила на земята черги и нарежда върху тях донесените гощавки. Дворът на училището се превръща в една огромна трапеза, из която сноват празнично облечени жени, мъже и деца. Свещеникът отслужва молитва и благославя трапезата.
След това започва така нареченото “ломене”. Първо минават овчарите, на които всеки дава по парче от питата и другите ястия. А после започва размяната между всички на парче пита, заедно с мръвка от пилето, рогатник… Всяка жена казва: „Наломи си свате (кумице или бабо – според роднинството)”. Дарената взима парчето и на свой ред подава пита, пилешка мръвка като отговаря: На, и ти си наломи”. През трапезата се подават и присягат много ръце, които късат от питата и взаимно си разменят пилешки мръвки, рогатници...
Когато ломенето свърши, децата отиват на мястото, където се вари курбанът с бакърчетата си, нареждат ги в редица и чакат курбанджията да мине да им разсипе от курбана. След това те се връщат с бакърчетата на трапезата и всеки си хапва от него за здраве.
Заедно с яденето хората си разменят и бъклиците с вино, шишетата с ракия и всеки благославя другия: „Ха да е на помощ свети Димитър!”. Всеки отпива колкото му се иска. Явровци поруменяват от виното, но никой не запява, нито пък заиграва. Такава е традицията.
Преди да си тръгнат жените за дома, когато трапезата започне да се изпразва, те отделят по едно или две парчета пита, намазват ги с петмез или мед, слагат по една мръвчица от пилето и ги оставят там, където е била импровизираната им трапеза. Вярвало се, че вечерта след празника на мястото, където е заклан курбанът, идва така нареченият „дух”. „Духът представлявал едър бик, който носи на рогата си по една запалена свещ. Той минава из селото и реве” - пояснява писателят Николай Хайтов с своята монография за миналото на Яврово. Срещата с него е опасна и затова никой не излиза по улиците вечерта след празника.
Празникът „Здраве” се празнува в Яврово от незапомнени времена. Това е една от най-хубавите и автентични тукашни традиции. „Здраве” е денят, в който хората и божествата си разчистват сметките и всеки получава своя пай от произведените блага през лятото. „Здраве” е традиция, която се празнува още и в недалечното село Югово, но там има малко по-различен характер.
Днес старата църква „Свети Димитър” вече я няма. Воловете ги няма, няма ги и козите – символът на село Яврово. Но в явровците духът на традиците продължава да живее. И тази година в съботата преди Петковден, на 12 октомври 2013 година, те почетоха този най-явровски празник в местния храм „Света Богородица”. Като празнуването на „Здраве” в днешните времена по нищо не се различаваше от това в миналото.
