Билката се среща у нас най-вече из планинските поляни и буковите гори в Северозападна България. Листата й са с бъбрековидна форма и характерна
особеност за тях е, че презимуват успешно. Коренището е пълзящо и най-често именно то се събира за лечебни цели, но може да се използва и цялото растение – в прясно и изсушено състояние. Важно условие е събирането му да става по време на цъфтежа, който е от март до юни. Суши се на слънце.
Използва се за лечение на различни нервни заболявания и зъбобол. Помага и при язва и действа противокашлично. Едно от най-честите приложения на копитника е за преодоляване на зависимостта от алкохол и за изтрезняване. В тези случаи се препоръчва да се смесят стрити листа от копитник и зелени обвивки от орех в съотношение 1:2. От тази смес се взима 1 ч. л., поставя се във вино и се оставя на хладно за седем дни. Приема се по 1 ч. л. 3 пъти дневно или при възникване на непреодолимо желание за пиене на алкохол, като предизвиква повръщане.
Лечението обаче трябва да се извършва много внимателно и единствено по лекарско предписание, тъй като растението съдържа различни токсични вещества и при предозиране може да е отровно.
