В бежанския център в Харманли разпъват палатки, местните възмутени
Автор: Христо Христов
България няма правителствена програма за бежанците. В момента няма държава. Сега може да се внесе и атомна бомба. Това обяви в Хасково областният координатор на ВМРО за региона Антон Андонов. По думите му вина за сложната ситуация с бежанците носи и правителството на ГЕРБ, което не е взело нужните мерки преди 3 години, след като е станало ясно, че ще има силна емигрантска вълна към Европа заради войната в Сирия.
Според войводите ГЕРБ са били в добри отношения с турския премиер Реджеб Ердоган и е трябвало да набележат мерки, за да не се стига сега до криза. ВМРО настоява да отстояваме националния си интерес докрай, а това означавало да затворим границата си и да издействаме разрешение бежанците да пътуват в Европейския съюз, защото само така страната ни ще се разтовари. Андонов посочи, че е грешка идеята в обезлюдения странджански район да бъдат настанявани бежанци.
Когато бе подхвърлена в общественото пространство, стана ясно, че създаденият център за бежанци в Харманли е препълнен по-бързо от очакваното. Това доведе съответно и до напрежение. Чужденците се оплакват, че във фургоните, където са настанени, няма ток и топла вода. Журналистите обаче видяха, че част от оборудването вече е изпочупено. Освен това, за да се стоплят, бежанците палят огън между фургоните и част от дърветата в двора са вече изсечени. Местните са възмутени, те се притесняват, че до дни ще има много болни, могат да тръгнат зарази и да се развихри епидемия.
Захранването с ток в момента става с генератори, защото бившата казарма все още е собственост на Министерството на отбраната. Едва когато тя бъде прехвърлена на Агенцията за бежанците, електроразпределителното дружество ще може вече да изгради трансформатор, който да захранва целия лагер. Въпросът с прехвърлянето на собствеността обаче трябва да бъде уточнен с решение на Министерския съвет.
Кметът на Харманли Михаил Лисков бе против изграждането на лагера още от момента, в който се заговори за това. Преди няколко дни той поиска да може да се обяви извънредно положение в Хасковска област заради бежанците. Идеята на градоначалника от БСП е да се даде законова възможност на кметовете на населени места, в които има бежански центрове, да могат да обявяват извънредно положение и така да се осигури по-ефективното подпомагане на бежанците по места.
Лисков обясни още, че сега администрацията му няма как да прави разходи, свързани с бежанския лагер в града. Според градоначалника, ако се даде правото на кмет или областен управител да обявят извънредно положение, тогава в сила ще влезе законът, действащ при бедствия и аварии, по който вече може да се реагира много по-адекватно.
„Не открих правен текст, по който да управляваме кризата с бежанците“, заяви кметът на Харманли. По думите му Законът за управление при кризи е отменен през 2009 година.
Другият подобен закон е този за защита при бедствия и аварии. По него обаче общините, където имало настанени бежанци, не можели да работят. „Ние няма как да правим законно финансови разходи, за да решаваме проблемите на бежанците, които, както и да ги въртим, са в прерогативите и на местната власт", обяви градоначалникът. Презумпцията е, че ако има реално действаща нормативна база, общините ще могат да кандидатстват пред различни институции, като Междуведомствената комисия например, за възстановяването на направените от тях разходи.
„За да мога да искам такива средства, трябва да обявя бедствено положение, а в момента при кризата с бежанците не мога да направя това, защото не отговаря на критериите по Закона за бедствията и авариите. Не искам да сложа акцента толкова на парите, а върху това, че всичко трябва да е законно“, подчерта Лисков.
По време на дискусия за бежанския проблем той постави и някои чисто практически въпроси. Ако в лагера се повика линейка, харманлийци остават без спешна помощ, ако социалните работници са там, харманлийци търпят липсата на ангажираност от страна на службата им.
На форума бе и президентът Георги Първанов. Според него българските институции нямат единна и ясна позиция за бежанците. Има бягство от ангажимент по този проблем, допълни Първанов. Той попита защо парламентът не направи дебат по проблема и защо президентът Плевнелиев не свиква Консултативния съвет по национална сигурност. Според бившия държавен глава, ако капацитетът ни за бежанци е изчерпан, трябва честно да заявим това и всеки, който тръгва през Турция за България, да знае, че тук не го чака нищо по-добро. Не става дума да се хлопнат вратите, както някои предлагат, в заключение каза Първанов.
Два дни след дискусията стана ясно, че държавата е взела решение за разпъване на палатки във временния бежански лагер в Харманли. Първите от тях вече са доставени на място. За отоплението им се разчита на печки на твърдо гориво. Все още няма постоянен преводач, а служителите на Държавната агенция за бежанците са само двама.
Местните бяха сюрпризирани и от новината, че ще има възможност бежанци от лагера да се пускат и в няколкодневен отпуск, за да си търсят жилище под наем.
Това породи недоволство сред много харманлийци, които заявиха пред „Десант”, че се чувстват за втори път излъгани. Досега бе казвано, че чужденците няма да могат да напускат територията на казармата, а сега става ясно, че на част от тях ще се даде възможността да си наемат квартира. Освен това 35 бежанци от лагера ще бъдат изведени оттам, за да живеят при свои близки. Оказва се, че те или са потърсени от свои роднини, пребиваващи в България, или самите бежанци подават заявление, че имат близки, при които могат да се настанят.
Във вторник те са изразили недоволството си, защото искали по–бързо да излязат от затворения център. Настанените във фургоните бежанци се събрали на протест край телените заграждения. До ескалиране на напрежението обаче не се е стигнало. Поведението на чужденците пък предизвиква недоволството на местните жители, които твърдо стоят на позицията си, че не искат в града бежанци. 52 % от хората казват, че не трябва да им се помага, сочи анкета.
На територията на бившето военно поделение е осигурена лекарска помощ, защото сред бежанците има болни хора. Стана ясно, че български лекари са спасили от смърт 29-годишен сириец. В хасковската хирургия е бил докаран Мусбах Ражех, чийто органи отказали да работят. Той е с присаден бъбрек, но по време на 20-дневното размотаване из лагери и бежански центрове не приемал задължителните за след трансплантация лекарства, защото нямало как да си ги набави. Знае само арабски, което допълнително затруднило лекарите да се ориентират правилно в здравословното му състояние.
Докато това ставало, получил остра криза, която за малко не го погубила, тъй като бъбреците му отказали. Мъжът по спешност бил докаран в МБАЛ – Хасково, където бил стабилизиран. Лекарите успели да възвърнат фунционалността на органите му, пречистили кръвта на Мусбах. Специфичното за подобни ситуации лечение обаче трябвало да се извършва от специалисти нефролози, което наложило мъжът спешно да бъде транспортиран в София.
На пресконференция от ВМРО посочиха още, че 60% от влизащите в България не са от Сирия, което е истинският проблем. Ако имаме някакъв хуманитарен ангажимент към сирийците, които бягат от война, какво правят другите тук? Те трябва да бъдат връщани, категорични са от партията.
