От обратната страна на телефона

Автор: Веселин Максимов maximov@desant.net

От доста време ми се налага да ставам доста рано и да излизам доста бързо след това от вкъщи, та не бях обръщал никакво внимание на сутрешните блокове на телевизиите. Понеже за тях съм споделял своите тежнения преди година и повече, сега няма да ви занимавам с противоречивите (да не кажа друга дума) водещи, техните качества или нещо подобно.

През изминаващата седмица на нажежени страсти си поставих за цел в краткото време от ококорване, докато щракна ключа отвън, да изследвам разноликата и изключително интересна общност на заклетите зрители на сутрешните предавания – тези, които взимат отношение по обсъжданите теми.
Но как се избират темите?

Понеже водещите трябва да изглеждат свежи и бодри, без съсипани физиономии и чували под очите (телевизия е все пак, не е радио или вестник), те трябва да лягат рано вечерта, малко след „Сънчо”.
Затова всичко е предварително наредено с редактори и продуценти: бежанците от Узбекистан, голите снимки на манекенка, започнала работа в Министерство на водопадите, слухове относно бъдещо апокалиптично земетресение (или агенция ЕЖК – „Една жена каза”) и останалите маловажни глупости.

По изключение – уволнение на неособено високопоставен чиновник в държавна агенция и в най-краен случай – текущ скандал с най-овластените в България, ако преди това не са получени указания или заплахи от правителството тези въпроси да не се човъркат.
Ако сте от хората тип „нормални българи”, които стават, закусват и приготвят децата за училище, а себе си за работа, едва ли сте обръщали особено внимание на странните типажи, населяващи обратната страна на живата телефонна връзка. А те са много разнообразни, вярвайте ми!

Най-активна, в зависимост от това колко време има от и до изминалите или предстоящите избори, е групата на партийните активисти. Предполага се, че тези обаждачи са супер наясно с партийната стратегия и политика и затова говорят убедено и аргументирано с водещите. Нищо подобно, не се заблуждавайте!

Да си партиен активист  у нас е достатъчно да си нагъл, прост и арогантен. Възпитан език изобщо не е нужен, остроумие и хумор също. Достатъчно е да викате достатъчно силно в слушалката, да не позволявате на водещия да ви прекъсне, след което той от елементарно възпитание да спре да ви противоречи, обещавайки „Ще следим този въпрос”.

Отклонение 1: Въпрос на чест и достойнство за партийните активисти е за нуждите на виртуалното псуване на опоненти да вербуват „платени поддръжници”. Същите отдавна са нещо съвсем нормално за интернет форумите. Наричат ги „тролове” (Дж. Р. Р. Толкин, да), а дейността им „тролене”. Обикновената им тарифа е 3 стотинки на написано мнение.
Виж, откровените симпатизанти са нещо съвсем друго. Те бойко поздравяват с „добро утро” водещите, дори ги изслушват в полемиката. Тяхната мантра е „Не мога да се съглася с вас в никакъв случай”.

Никакви аргументи не могат да ги убедят в мнение, противно на тяхното, на всяко по-разумно слово те дават изопачени примери за моменти от миналото на страната, през които тяхната партия е показала чудеса от героизъм и през тези времена всички българи са живели достойно, охолно и щастливо.
Такива зрители най-често също биват прекъсвани от водещите, понеже повтарят като навита латерна едно и също, без да чуят какво им се говори отсреща.
Обществениците са една малка, но много силно истерична група участници по телефона в сутрешните телевизионни блокове. Те биха могли да са дори леко симпатични, ако не бяха толкова досадни и елементарни.

Характерна тяхна черта е огромната им суета, която освен по челните места на каквито и да било митинги, ги държи плътно на телефона на всяко предаване по телевизията, което се радва на средноголям рейтинг.
За пълния техен образ е нужно да отбележа, че те се подвизават в телевизионния телефонен ефир далеч не само сутрин! Обикновено се представят с научно звание или титла (ако имат), собствено и фамилно име, като накрая с драматична небрежност добавят „общественик”.

Те говорят на водещите на малко име, постоянно фамилиарничат с тях и често към речта си притурят по едно „Както се сещаш” или „Ако си спомняш, с тебе говорихме”, с което небрежно намекват на тях и на аудиторията, че са адски гъсти с водещите и изобщо това общество на тях се крепи, ей!
Отклонение 2: По време на избори почти всички радиостанции, за да залепят повече слушатели за себе си, правят различни музикални класации, в които имената на състезаващите се песни са индикативни за излезлите на вота политически сили. Тогава местни политици от българските градове, изнервени от законово изискваното мълчание преди края на деня да се обявяват цифри колко души са гласували за този или онзи, се обаждат с искане да участват в предаването на живо.

С преправен глас те питат защо се говори повече или по-малко с намеци за тяхната партия и това забавлява истински всички, които ги слушат в момента, тъй като колкото и да мьекат и мякат, с цел прикритие, техният глас е силно разпознаваем от годините лъгане преди това и хората с право се превиват от смях на жалките им артистични опити.
Сред останалите групи зрители-дейни участници в сутрешните тв предавания, най-характерни са нихилистите, анархистите и еротичните маниаци. Първите можете да разпознаете по характерния провлачен говор, подсказващ юначни изпълнения с бутилка ракия предишната вечер.

Те рядко разбират за какво се говори, изгореният им от алкохола мозък отчаяно се опитва да асимилира мисълта, че е дошъл нов ден и трябва да се ходи на работа, но много искат да вземат участие в сутрешния дебат.
Обикновено разговорът с тях приключва след няколко взаимни „Извинете, не ви разбрах!” от водещия и „Да? Ало? ...... телевизия ли е? Може ли на ефира да говоря? В ефир ли съм? Алоо!”

Анархистите говорят с къси и мрачни  фрази, в които ярко се усеща сарказмът към горките водещи. Тях анархистът смята за недорасли за неговата идея за справедливост от хаоса „кифли” и „тучове”. Чиято единствена цел е да се показват по телевизионния екран, за да им се радват мама и тате.
Анархистът – участник в сутрешния телевизионен блок, е отлично подготвен за всякакъв спор, а обезоръжаващият му постоянен отговор е „Друго исках да кажа. Не ме разбрахте, ясно”.Еротичните маниаци са много особен подвид сутрешни зрители. Дори и да има такива от женски пол (а съм напълно сигурен, че има), едва ли някой медиен анализатор би си позволил да каже няколко думи за тях.

Проявленията им са отделни случки, в които дами възпитано мъркат в ефир „много добре изглеждате” за водещия. Виж, еротомани от мъжки пол у нас наспорил Господ!
Те биват отрязвани почти веднага от ефир и най-голямото им постижение е в кратката секунда и половина, докато ги усетят редакторът и режисьорът на пулт, да успеят да вмъкнат едно експресно „Лорчее” или „Мимеее”, или както е, там малкото име на водещата, от което става напълно ясно, че не са имали и най-малкото желание да обсъждат по същество поставената тема.
Вие участвате ли в сутрешните блокове?

В категории: Коментари , Горещи новини