Първото българско издателство отвъд Океана в продължение на близо половин век издава и книгите на наши емигранти
Автор: Георги Ваташки
В началото на XX век българската общност в Новия свят, и особено в района на Чикаго, нараства с огромни темпове. Емигрантите не само желаят редовно да получават вести от Родината, но и да запазят своята традиция сред многото етноси в Америка. Безспорна заслуга за това има издателството „Народен глас“ и едноименният вестник, който е първото печатно издание на български език в САЩ. То се превръща не само в най-четеното сред нашите сънародници, но и в най-дълго просъществувалото – цели 47 години.
Началото на „Народен глас“ е поставено през 1907 г. в градчето Гранит сити в близост до столицата на Илинойс, където по това време вече са обособени цели два български квартала. В основата на издаването на вестник на български език стоят Христо Недялков и Атанас Матеев от Ямбол. В края на 1906 г. те са служители в параходната агенция на американеца Франк Зоти в Ню Йорк.
За да информира своите клиенти за цените на параходните билети, той започва да издава периодически малки рекламни вестници на съответните балкански езици. Българският вариант е наречен „Работник“, а за неговото списване са наети Недялков и Матеев. За около две години те овладяват тънкостите на вестникарския занаят и у тях постепенно назрява идеята за самостоятелен български вестник.
Двамата обаче нямат средствата за това и търсят помощ от първите големи търговски къщи на нашенци в САЩ – „Константин Мицарев и Ко“, „Ник Алабак“ и „Лазаров и Евангелов“. Предприемачите приемат радушно идеята, още повече, че по това време в Гранит сити и съседния град Медисън вече живеят над пет хиляди българи. Не след дълго, на 2 август 1907 г., в кафене „Македония" в град Медисън, собственост на видинчанина Иван Цолов, се полагат основите на първото българско издателство и печатница на американска земя.
На първо време вестникът излиза два пъти седмично, страниците му се набират на ръка, а отпечатването става на наета чужда печатарска машина с кирилски шрифт. Главен редактор на изданието става Христо Недялков, а помощник-редактор – Георги Зафиров от Кюстендил, придобил опит като журналист в излизащия в Бостън хърватски вестник „Работници“.
Първият брой на вестник „Народен глас" излиза на 12 септември 1907 г. Той е посрещнат много добре от българската общност в Съединените щати. Неговите издатели още в началото започват да разпространяват полезни четива за ограмотяването на емиграцията и за разширяването на знанията им за условията на живот и работа в САЩ. Затова още към края на годината постоянните абонати на вестника достигат немалката за реализация цифра в Америка – 400 души. Много скоро обаче идват и изпитанията.
През есента на 1908 г. в Съединените щати избухва тежка икономическа криза. Над половината от българските емигранти остават без работа в продължение на близо три години. В тези условия след завръщането на голяма част от гурбетчиите в Отечеството секват и записванията за абонаменти.
За оцеляването на „Народен глас“ в този труден период голяма роля изиграват талантът и търговският нюх на българина от Вардарска Македония Васил Граматиков. Той е роден в село Екши Су, Леринско. Дипломира се в Битолската българска гимназия. Говори перфектно гръцки, турски и френски език. В началото на 1912 г. пристига в Индианаполис, където се среща с карикатуриста на родната газета Матю Георгиев, който го привлича в малобройния й екип. Не след дълго, доказал своя журналистически и организаторски талант, Граматиков застава начело на вестника. По негова инициатива е закупена печатарска преса от фалирал руски вестник и така изданието се сдобива със собствена техника.
Когато през октомври 1912 г. избухва Балканската война, сънародниците ни в Америка изпитват неистова жажда за информация от Родината и най-вече от бойните полета Тиражът на вестника за кратко време се утроява. Освен търговския успех, „Народен глас“ по това време спечелва и изключително висок морален престиж сред емиграцията.
Вестникът открива подписка за набирането на доброволни помощи за подпомагането на Българския червен кръст и ранените войници.
Само за три месеца са събрани и изпратени в София над седем хиляди долара. Общо през цялата война сумата на събираните дарения надхвърля 100 000 долара. В израз на благодарност цар Фердинанд, царица Елеонора и българският премиер Иван Гешов изпращат неколкократно благодарствени телеграми за „народолюбивата кампания, организирана от вестник „Народен глас“.
Новата техника и увеличеният тираж позволяват от юли 1913 година изданието да стане ежедневник. Той вече излиза в тираж от три хиляди броя и се разпространява из всички щати, където по това време работят българи – от източното до западното крайбрежие на Америка.
Нов етап в развитието на издателството настъпва, когато към средата на 1914 г. главен акционер става преселникът от Охрид Александър Шуманов. През 1906 г той отваря първата българска книжарница отвъд Океана, в която се продават библии, буквари и художествена литература, внесени от България. Привлечен от успеха на „Народен глас“ в началото на Първата световна война, той се присъединява към управата и благодарение на неговата финансова помощ вестникът най-сетне се сдобива със собствена сграда в самия център на Гранит сити. Закупена е и модерна за времето си печатарска машина, способна да отпечата над шест хиляди броя на ден.
През декември 1914 г. се появяват първите книги с емблемата на „Народен глас“. До 1920 г. са отпечатани над 120 заглавия, които намират радушен прием сред нашенците в цяла Америка. Бързо се разпродават първият по рода си „Речник на българските диалекти“ и „Джобен българско-английски речник“.
Книги като „Историята на Македоно-Одринското опълчение на американския историк“ от американския учен Уилям Мънроу и „История на българския народ в Македония и Тракия“ от Никола Павлов са част от усилията на патриотичните среди на емиграцията да защитят националната кауза на българския народ след войните.
В този период се зараждат и първите прояви на оригиналното емигрантско литературно творчество. Части от тези творби са публикувани в „Народен глас“. Много популярни стават първата пиесата „Женитбата на поамериканчения Бай Ганьо” на Невянка Багрянова и есеистичната книга на Людмил Гошев „Победа на милосърдието“.
В началото на 20-те години Граматиков и Шуманов, натрупали увереност от успехите, замислят една уникална поредица от четири алманаха, които ще останат в историята като техен най-съществен принос за българската общност в Новия свят.
През 1922 г. издателската фирма навършва 15 години от своето основаване. За да се отбележи юбилеят, е издаден специален „Юбилеен сборник на вестник „Народен глас“. Като образец са използвани подобни алманаси на други емигрантски общности. В него на луксозна хартия е описана историята на българската емиграция, българската търговия, земеделие, журналистика и религия в Съединените щати в началото на миналия век.
Като илюстрации към текстовете са публикувани над 2000 снимки и портрети на видни личности от нашата общност в Чикаго. Тиражът на алманаха е 25 000 броя – цифра, която не е достигана дотогава от друго българско издание в САЩ. Отзивите сред нашенците са повече от отлични и през следващите три години са отпечатани още три алманаха.
По време на „сухия режим“ (1924-1929) „Народен глас“ вече се е наложил окончателно като най-популярния български вестник отвъд Океана, търсен от сънародниците ни не само в САЩ, но и в съседните Мексико и Канада. Това дава увереност на Васил Граматиков да подеме нова инициатива – разпространението на грамофонни плочи със записи на българска, балканска и класическа музика. Те се реализират в най-голямата звукозаписна фирма по това време в света - „Колумбия рекърдс“, а изпълнители са талантливи представители на нашата общност.
Една от любимките на сънародниците ни в Америка е певицата Вера Гронева от Медисън. Тя е и първата професионална изпълнителка на български народни песни отвъд Океана. До 1935 г. „Народен глас“ издава над 40 плочи с народни хора и модерни градски песни от България.
Наред с ежедневника, книгите и музикалните записи, неуморните българи от „Народен глас“ подпомагат и вноса на печатни издания от Родината. Сред тях са множество столични журнали и вестници, читанки, песнопойки и дори български атласи.
Издателството затваря врати след Втората световна война, а последният брой на „Народен глас“ излиза на 2 ноември 1950 г. За изминалото близо половин столетие газетата и другите издания се налагат като най-надеждните способи за съхраняването на българското национално съзнание сред хилядите ни сънародници не само в Чикаго и околните градчета, но в цяла Северна Америка.
Очаквайте в някой от следващите броене подробности за съдържанието на в. „Народен глас”
