Архангеловата задушница е най-голямата през годината
„Задушница“ – картина на художника Пенчо Георгиев, рисувана през 1927 г.
01 Ноември 2013, Петък
Тогава правим помен не само на свидните ни покойници, но и изразяваме вечната си признателност към загиналите за нашата свобода войници
Една от трите най-големи задушници, които православните християни отбелязват всяка година, е Архангеловата. Тя е известна още и като Мъжка задушница, а също и като Велика задушница, и се прави винаги в първата събота преди Архангеловден (който традиционно се отбелязва на 8 ноември, б. а.). Тази година това се пада на датата 2 ноември.
В този ден, освен че почитаме своите свидни покойници, ние изразяваме и вечната си признателност към офицерите и войниците, загинали за България, и към всички, паднали в редовете на Българската армия.
Задушницата като религиозен ритуал е в основата на вярата за безсмъртието на душата и за възкресението на мъртвите. Спасителят учи, че умрелите не умират в истинския смисъл на думата, а преминават при смъртта си от земния във вечния живот. Затова живите в определени дни отдават почит и признание на покойниците, като така им дават знак, че те не са забравени. Това е и връзката между земната и небесната църква.
По традиция във всеки православен храм на Архангелова задушница се прави обща панихида за починалите. В църквите се носи храна, която се освещава по време на службата и след това се раздава на присъстващите. В дните, определени за възпоменаване на починалите, миряните записват в храма имената на своите покойни близки и роднини. А свещениците ги изчитат по време на общата панихида, която се отслужва, измолвайки покой за душата им на оня свят. В случая обаче може да се записват имената само на онези покойници, които приживе са били кръстени.
По време на задушницата се посещават гробищата и вечните домове на нашите близки. Прието е да се прикади с тамян заради вярването, че той прогонва дявола. Най-възрастната жена прелива гроба с червено вино. Този ритуал започва от мястото, където е главата на покойника в посока наляво, като се правят три кръга по края на могилата. После тази, която го извършва, се прекръства три пъти и разчупва обредния хляб.
Първата хапка се оставя на земята и се отлива част от виното с думите „Бог да прости“.
Върху гроба палим свещ, която е символ на нашата вяра, а пламъкът напомня за безсмъртието на душите. Оставят се и цветя – добродетелите на починалия. Някои хора оставят и храна върху упокойното място, но според църковния канон това е неправилно.
На Архангелова задушница, така както и при другите подобни обреди, се правят общи трапези. Наричана още Голяма задушница, тя е последната за годината. На общата маса в гробищния парк се поставят седем различни ястия (между които такива, които са били любими на починалия приживе).
Приготвят се и т. нар. подавки, които се раздават на близки, комшии, роднини, на хора около съседните гробове, дори непознати. Традиционно в раздавката присъства вино, варено жито, питки (хляб), пилешко, агнешко или каквото и да е месо, дребни сладки, бонбони, плодове. Житото е символ на възкресението, хлябът и виното – за спомен на Христовата жертва за нас.
За една календарна година обикновено задушниците са четири: събота преди Месни заговезни, събота след Спасовден, събота преди Димитровден и в събота преди Архангеловден.
