Ще оздравее ли болницата в Димитровград?

Автор: Христо Христов

Финансовото състояние на болницата в Димитровград, който е вторият по големина общински център в Хасковска област, е изключително тежко. Според местни лекари въпрос на време е здравното заведение да затвори врати, а тогава стотици жители от общината ще се лекуват в Хасково, Стара Загора и Пловдив. 

Какво толкова различно, ще си кажат читателите, та ситуацията около всяка болница в България в момента е тежка. Димитровградската „Св. Екатерина” обаче буквално отива към фалит. Как се стигна до предизвестения й край, трябваше да разследва прокуратурата. Проверката се проточи повече от половин година, а крайният й срок на два пъти бе удължаван от Главна прокуратура.

След куп перипетии, изясняване на обстоятелства около финансовите потоци, подробен оглед на фактурите за ремонт в здравното заведение, досъдебното производство, водено срещу „неизвестен извършител“, най-сетне приключи на 30 октомври. Сега на ход е Окръжна прокуратура в Хасково, която трябва да се произнесе кой от ръководството на болницата ще седне на подсъдимата скамейка. И дали изобщо ще се стигне до обвинение за престъпна безстопанственост в „Св. Екатерина”.

Хронология на един очакван фалит

Сагата започва на 5 септември 2007 г., когато МБАЛ “Света Екатерина-Димитровград” ЕООД, представлявано от управителя си д-р Мария Боспатчиева, възлага на “Строй-ГСТ” ЕООД, представлявано от управителя си Георги Табаков, да извърши ремонт на покрива на Второ вътрешно отделение.

Договорените строително-монтажни дейности трябва да приключат до 20 декември същата година. Фирмата е избрана без конкурс, но за сметка на това е предпочетена заради най-ниската предложена оферта – 41 602.02 лева без ДДС.
В глава V – “Неустойки”, на договора е записано: “При забава на някоя от страните по този договор неизправната страна дължи на изправната неустойка в размер на 1% от стойността на възнаграждението по договора за всеки просрочен ден”.

Кмет на общината по това време е вече покойният инж. Димитър Хадживанов. На 15 май 2008 г. е съставен е протокол образец 19, който установява завършването и разплащането на видовете ремонтни работи. Същия ден е издадена и проформа фактура от строителната фирма. Пари по сметката й обаче явно така и не постъпват. И съгласно договора, на гърба на болницата започват да се трупат загробващи лихви, по един процент върху договорената сума за всеки просрочен ден, цели три години.

От уведомително писмо от юни 2011 г. на шефа на “Строй-ГСТ” Георги Табаков до управителя на болницата д-р Здравко Наков става ясно, че „Св. Екатерина“ дължи вече над 500 000 лева плюс парите за свършената през 2008 г. работа.
Наков обаче не реагира. Не предприема нищо дори когато получава и решение на Арбитражния съд при Българската стопанска камара, че двата иска на “Строй-ГСТ” към “Св. Екатерина” – за главницата от 49 922.42 лева и за неустойката от 546 645. 90 лева, са напълно основателни. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

В кметския стол вече седи Иво Димов, който решава да се намеси. Градоначалникът постига споразумение със строителя,  разплащането на дълга да стане на части. Димов обаче не знае, че през това време ръководството на болницата е допуснало още 3 млн. лв. дългове към доставчици на лекарства и консумативи. Финансовата криза е лавинообразна, започват да закъсняват заплатите на лекари и служители. Има недоволство, част от докторите напускат работа.

Така се стига до прокурорската проверка, но по необясними причини досъдебното производство се води срещу неизвестен извършител. Нещо повече – към кориците на делото има приложена експертиза, според която няма извършено престъпление.
Първоначално случаят бе под наблюдението на районните магистрати в Димитровград. Впоследствие той бе поет по компетенция от Окръжната прокуратура в Хасково.
Вещите лица по делото отчитат, че към онзи период „Св. Екатерина” е имала пари да се разплати със “Строй-ГСТ”, но двете страни се договорили това да стане по-късно, защото болницата имала по-спешни плащания. След това пък вече нямало пари и борчът останал да виси.

А зад кулисите – политически игри

Освен затегнатата примка около болницата в Димитровград, на заден план на скандала има много политика. Не един път кметът Иво Димов от ГЕРБ и съветническата група на партията му поискаха оставката на шефа на болницата д-р Здравко Наков, който е подкрепян от сегашния шеф на общинския съвет и бивш кмет Стефан Димитров.

Д-р Наков, който е трябвало да изплаща дълга към фирмата, обаче е все още на поста си.  Градоначалникът настояваше мениджър на болницата да стане д-р Славчо Близнаков, който в момента оглавява хасковската МБАЛ. Социалистите от своя страна настояха д-р Георги Геров да оглави „Света Екатерина”. Но и това не стана. Не мина кандидатурата и на д-р Християн Стойков. За сметка на това, общинските съветници на едно от своите заседания в края на миналата година освободиха от отговорност д-р Наков. Тази година пък местните законотворци приеха декларация с искане МБАЛ “Св. Екатерина” да бъде включена в списъка за държавно субсидиране. Под вещото ръководство на д-р Здравко Наков, разбира се.

И докато болницата в Димитровград се тресе от поредните скандали, заедно с парите постепенно изчезват и пациентите, които не се интересуват от политически интриги и финансови батаци, а търсят нормално обслужване. И все по-често го намират в Хасково, Стара Загора или Пловдив.


Проблеми и в другите ни лечебници

На фона на проблемите на болниците в Димитровград се открояват и твърде големи пречки в работата на още много други болнични заведения у нас.
Поради това, че Столичната здравноосигурителна каса отказва да изплати пълния размер на извършената дейност от Института за спешна медицина „Пирогов“, съществува реална опасност тази болница да прекрати плановия прием на пациенти.

Подобно е положението в Русенската болница, както съобщава това нашият дописник Иван Ванев. Там, въпреки сегашните обещания на изпълнителния директор д-р Владин Петров, се очаква заплатите на работещите в нея лекари за октомври, ноември и декември да бъдат намалени с около 20 %. И в дунавския град също съществува вероятност болницата да почне да работи само по спешните случаи.

Лекарите в българските здравни заведения са принудени да свиват всички разходи, като става дума за съвсем обикновени неща – ток, парно, вода, коментира от своя страна началникът на ВМА ген. Тонев.
Общо задълженията на болниците у нас надхвърлят 500 милиона лева, обяви министърът на здравеопазването д-р Таня Андреева, като от тях 326,5 млн. лева са задълженията само на държавните лечебници.
И всичко това се констатира в момент, в който НЗОК натиска здравните заведения да се съгласят до края на тази година да им се изплаща само 80 на сто от изработеното от тях.


В категории: Здраве , Горещи новини