Един делничен варненски казус е без правилно решение. Всяко действие би било в нечий ущърб, най-вече на обикновените хора
Автор: Илияна Христова
Варна е на ръба на транспортна стачка. Автобусите на фирма „Транстриумф” се движат из града с надпис „Протест” на предното стъкло. Билетопродавачите събират подписи от пътниците в защита на превозвача. Така е от две седмици, а решение на проблема не се вижда.
Какъв всъщност е той? Трябва да го разкажем подробно, тъй като това е история, в която няма добри и лоши. Има безизходен лабиринт и потърпевши – около 700 обикновени варненци, трудещи се всеки ден за хляба си.
„Транстриумф” е частен превозвач, който обслужва половината линии от градския транспорт на Варна. Собственик е местният бизнесмен Антраник Шакариян. Преди две години той закупи нови возила и фирмата значително подобри услугата. Общо взето, автобусите на „Транстриумф” се движат на често, спазват графика и са по-комфортни от икарусите, собственост на общинската фирма „Градски транспорт”, обслужваща другата половина от линиите.
Варна обаче спечели европейски проект за пълна модернизация на обществения превоз. Работата по него започва скоро, инвестицията е 115 млн. лв. Изрично условие на донора е Община Варна да сключи договор с една фирма. Това, естествено, е общинската, която с европейските пари се надява да позакърпи плачевните си финанси.
Така „Транстриумф” на практика ще бъде лишен от сегашния си статут и затова 700-те му служители протестират – защото се страхуват, че ще загубят работните си места. Те заплашват с шествие и ефективна стачка.
Преди седмица проведоха митинг пред сградата на общината и нахлуха в нея, искайки гаранции за бъдещето си. Кметът Иван Портних реагира нервно, заявявайки че досега никой не го е търсил за разговори и намекна, че фирменото ръководство подтиква към бунт служителите си. Но и така да е, притеснението на тези варненци пред угрозата да останат на улицата е напълно оправдано.
Портних заяви пред протестиращите, че „Градски транспорт” ЕАД няма капацитет да обслужва всички линии занапред. Той обеща общинската фирма да организира конкурс за подизпълнител, на който „Транстриумф” да се яви и така да продължи да упражнява дейността си, т. е. нейните служители ще запазят хляба си. Във Варна на практика други превозвачи няма, логично е „Транстриумф” да стане подизпълнител.
Фирмата и нейните работници обаче искат предварителни гаранции от кмета, че точно те ще спечелят конкурса. Ако той обаче ги даде, примерно чрез договор, това означава въобще да не се проведе обществена поръчка. Не само че не е възможно, но и не е честно. Ето как в един делничен варненски казус се сблъскват принципите на пазарната икономика и интереса на дребния човек – всички искаме конкуренцията да се развива честно и свободно, с еднакви правила за всички; но в случая, ако това не стане, гарантирането на работните места на тези близо хиляда души ще трябва да мине през саботиране на свободния пазар.
Разбира се, има и друг вариант – формално провеждане на равноправен конкурс, като неформално се знае победителят, т.е. това да е протестиращата в момента фирма. Работниците й ще са доволни. Но това би било висша форма нагласено състезание.
На срещата с Портних служителите на “Транстриумф” резонно зададоха въпроса защо Община Варна е определила за превозвач по многомилионния проект губещата „Градски транспорт”, а не частната фирма, която непрекъснато влага пари в подобрения.
Това е поредният сложен казус, в който всеки отговор е и верен, и грешен – да, нелепо е да страда превозвачът, който инвестира в по-качествена услуга; като в същото време с европейските пари се спасява губещото общинско предприятие, от което на всичко отгоре масово се краде? Но от друга страна кметът и местният парламент нямат друг избор, освен да се погрижат за общинската фирма. Тя е техен приоритет и едно решение в полза на частната конкурентна на тях компания би било проява на безстопанственост.
Наистина е трудно да се определи какъв точно е общественият интерес. Но едно е ясно: всичко – и хубаво, и лошо, се пише на гърба на обикновения човек. За съжаление хубавото често се изчерпва с мечтата „да не стане по-лошо”.
Игри Скандалът има политическа предистория. През 2011 г., когато ГЕРБ управляваше силово Варна, се появи идея общината да изкупи „Транстриумф”. Няколко съветници от партията на Бойко Борисов твърдяха, че само общинско дружество, което обслужва всички автобусни линии, може да кандидатства по многомилионния проект. И затова частната „Транстриумф” следва да се купи. Оказа се, че нищо не изисква подобна сделка. А лобистите й постепенно бяха натирени от ГЕРБ и днес са в редиците на партия БАСТА.
