В ие забелязали ли сте в какъв параноичен миш-маш живеем през последните месеци? Обръщате ли внимание на цялото безумие, което от ден на ден ескалира със страшна сила? Или сте вдигнали ръце, напълно отчаяни, след работа (дано имате такава!) сядате на масата и... докогато стигне бутилката?
Скоро разговарях с приятел, който ме увери, че точно това прави. И понеже зная, че жена му е пълен въздържател, попитах уплашено тя как реагира. Отговорът ме притесни още повече – „Аа, гледа си там тъпите сериали и хич не ми обръща внимание”.
Тази дама, която смятам за една от най-умните и начетени сред всички, които познавам от нейния пол, е започнала да гледа сериали. Ако искате, смятайте ме за сноб-страхливец, но мисля, че това е прекалено показателно.
Както и друго – ние ставаме от болни по-болни с всеки изминал час. Аз помня дивашкото противопоставяне по политически въпроси от началото на 90-те. Мислех, че е безвъзвратно минало, но след онзиденшната гледка на пенсионери, които почти се хванаха за гушата в градинката пред редакцията, съм твърдо убеден, че никой не е забравен и нищо не е забравено, както се казваше в онзи лозунг, който ни тъпчеха в главите в часовете по руски език, на уроците за войната.
Старостта е мъдрост, съм чел в книгите, но вече съм твърдо убеден, че у нас това далеч не е така. Наборите се пръскаха със слюнки по повод недалечното дерибействане на предишното правителство. Което „изрекетира, удуши и напълно смачка всякакъв вид бизнес, с изключение на няколко близки лично на Борисов, които днес протестиращите наричат „олигарси”, най-големият сред които Пеевски” (цитирам приятел и колега).
Eдиният благ старец твърдеше, че тогавашният премиер бил твърда ръка и точно от това българите имали нужда. Другият – че сегашният Орешарски е суперпрофесионалист и трябвало „той да управлява, за да може Станишев да поиска помощ от Съюза, само те могат да ни помогнат, американците са бошлаф”. Изводите и коментарите оставям на вас. Прави ли ви впечатление студентският протест? Нали се сещате, онези деца, които са окупирали университетите и искат оставката на премиера. На въпроса „Добре, а после какво?” нямат отговор. Или ще ме наречете „провокатор и комунистическо мекере”? Нямам против, но кажете, видяхте ли, че е така?
Отвръщат с някаква мъглява ала-бала, от сорта на „промяна на политическото статукво чрез промяна на Избирателния закон и пряко участие на гражданските организации в управлението на страната”. Което означава какво?
С този уродлив парламент, който зависи от налудничавите прищевки на човек, малък на ръст, но с огромни комплекси. Сурова истина е, че ако сега, в този момент отидем да пуснем бюлетините, в сградата на пъпа на София с надпис „Съединението прави силата” ще бъде същият противен тюрлю-гювеч.
И същите тези студенти наричат „пещерен комунист” всеки, който не споделя пълната им липса на идеи. И изобщо не стоплят, че усещат най-голяма подкрепа именно от полумъртвия от бяс и с наранено до кръв самолюбие бивш водач на страната, който едва издържа да не седне в премиерския кабинет. Е, и от така наречения „държавен глава”, разбира се, на „Дондуков” 2.
Вие гледате ли какви ги върши правителството? Осъзнахте ли какво означава договорът с руския „Газпром”, за който министър-председателят почти разплакан от вълнение обяви, че България няма да даде нито стотинка за строежа на тръбопровода, минаващ през нейна територия?
Означава в пряк текст обслужване на руските монополни интереси, за заобиколяне на грамадната степ Украйна. Извършено пряко от един от участниците в сегашното управление.
Социалистическата партия, нали се сещате. Ортаците им от етническата политическа формация за права и свободи (сякаш някой някому е ограничил тези две неща в съвременна България) им позволиха, те имат друга далавера. Заради която вторият човек в тяхната партия беше накаран да напусне всякакви постове и влияния за един следобед. Но там положението е типично за мафия – който не мълчи – умира, един път вече се случи, личният секретар на техния бей се самоуби, нали помните?
Вие забелязвате ли как със страшна сила расте лудостта по въпроса с бежанците и нелегалните боклуци, които напълниха и продължават да пълнят страната?
Как може да е толкова сложно и почти неизпълнимо за по-малко от месец да бъде съставена комисия от истински професионалисти, която със скорост поне 20 души на ден да казва кой е бежанец и нему се полага човешка грижа и състрадателна помощ (християни хора сме, нали помните?) и кой – наистина боклук, дошъл тук с цел да върши мизерии или просто да открадне каквото може по пътя си за Западна Европа?
Но правителството не слуша гласа на своя народ, който казва, че не иска повече чужди хора тук и това е. Колкото и да е „ксенофобско”, „антидемократично” и „неевропейско”. Не може, точка, няма и край.
Колкото сме поели – грижим се за тях или ги изпращаме където искат да отидат, останалите – вън. Не. Не може. А онова, за европейските ценности – който го твърди, да го постави там, където... не го огрява слънце никога, нали знаете.
Вчера приятел ми каза нещо страшно. То беше буква по буква следното: „Ще се обединим и тръгнем напред само при някое крайно ужасяващо бедствие. Само при някакъв зловещ катаклизъм. Природен, обществен, политически... Тогава хората ще разберат, че това е най-важно"
Стана ми страшно гадно. Безнадеждно, такова...
