Мъдростта и величието на българския крал Жан

Автор: д-р инж. Иван Симеонов

Впрочем няма как именитият ни цар да бъде пропуснат. Френската и нашата история се преплитат в началото на ХІІІ в. Оглавяваните от император Бодуен І френски рицари търпят съкрушително поражение от крал Жан (Jean), както го нарича Дюканж (ползва също и името Йоаница).

В книгата има цяла глава, посветена на българската история, която трябва да се отбележи, че е сравнително правдиво описана. Има сериозни съмнения, че трудът на французина е един от неизвестните източници, ползван за написването на Паисиевата история.
Прави впечатление, че въпреки разбираемата неприязън, която той изпитва към българите, говори и с респект към тях. Дюканж описва крал Йоаница (Жан) като силен и войнствен принц, който винаги разполага със силна армия, намираща се в бойна готовност. Той е и единственият, който е в състояние да възстанови Византийската империя. Впрочем Дюканж е един от първите, които наричат Романия Византийска империя.

Самите гърци са се обърнали към Йоаница за помощ, надявайки се, че като го провъзгласят за император, той ще запази имунитетите им и имуществото им. Емисарите, които те изпратили при него в тази връзка, обещали покорство и подкрепа срещу французите. Единствената грешка, която Дюканж допуска, е, че нарича Жан (Йоаница) узурпатор на кралската власт, в смисъл, че е взел трона от непълнолетните синове на стария Асен – Йоан и Александър, което не отговаря на истината.

Калоян е ангажиран с успешни войни с Византия до нашествието на френските рицари. Според автора, за да утвърди „узурпацията “ си, той търси покровителството на Светия престол, на когото подчинява кралството си. Праща емисари при папа Инокентий с цел получаване на кралска корона.
Папата изпраща кардинал Леон, който тържествено го коронясал за крал в Търново и му връчил църковно знаме от името на Негово Светейшество през 1204 г.

Калоян (Жан) междувременно търси пътища за мирно разбирателство с французите. Пратениците му за преговори обаче не постигат успех. Французите обяснили, че земите на „узурпатора” Калоян (Жан) по право принадлежат на Романия и той трябва да ги върне на империята, защото братята му насилствено са си ги присвоили от императора.
В отговора си българският крал Жан заявява, че кралството, което притежава, му принадлежи, и то по-законно, отколкото Константинопол на френските рицари.

Той само си е възвърнал земите на предшествениците си, които гърците са заграбили несправедливо от тях. Но точно те, френските рицари, са завладели държава без никакво право! Той законно е получил кралската корона от папата, а Бодуен, константинополският император, се е самопровъзгласил. По този начин той (Жан), имащ реално повече права да оглави империята, решил да я завладее и да воюва под знамето на свети Петър с кръста и ключовете на Църквата, подарени му от папата срещу тези, които носели фалшиви кръстове.
Французите допуснали фатална грешка, отклонявайки протегнатата за мир десница.

Резултатът е общоизвестен – на 14 април 1205 г. те търпят съкрушително поражение при Адрианопол (Одрин), а младият император Бодуен І попада в плен на българите и е отведен в Търново. Следва поредица от успешни битки, в които армията на българския крал се налага над рицарите, така че империята им се свежда до Константинопол и няколко крепости.
Папата, уведомен за разгрома на французите, предприема дипломатически ходове за освобождаването на Бодуен І чрез мирен договор. Писал едновременно и на регента (заместника на Бодуен), и на крал Калоян. В писмото си до Калоян той го заклева като син на църквата да сключи мирен договор с рицарите и да освободи Бодуен. Папата пише подобно писмо и на Търновския архиепископ, да убеди вироглавия крал да сключи мир и да освободи Бодуен.

Калоян отговаря на светия отец, че няма вина за войната и не той я е започнал. Обяснява, че когато Бодуен се провъзгласил за император, той е потърсил приятелски съюз с него, но бил високомерно отблъснат. Прибягнал до силата на оръжието, за да се защити. И Бог, който принизява горделивците, го възнаградил с победа! Изказал искрено съжаление, че не може да удовлетвори молбата на Негово Светейшество, защото Бодуен скоропостижно се споминал в затвора.
Калоян продължава успешните битки до мистериозната си смърт през 1207 г. при обсаждането на Солун.


Патриотичен календар

10 ноември 1444 г. — Състои се Битката при Варна, при която кръстоносците, предвождани от крал Владислав III, претърпяват поражение от османците на султан Мурад II, а Владислав е убит

10 ноември 1989 г. — Ноемврийският пленум на ЦК на БКП приема оставката на Тодор Живков, след 35-годишното му управление като генерален секретар

11 ноември 1850 г. — Роден е българският революционер Ангел Кънчев

13 ноември 1863 г. — Роден е изтъкнатият български просветен деец и общественик от епохата на Възраждането Сава Филаретов

13 ноември 1912 г. — Българските войски влизат в Дедеагач

14 ноември 1878 г. — По силата на Санстефанския мирен договор в Северна Добруджа е въведено цивилно румънско управление

14 ноември 1843 г. — Провежда се първата бомбардировка на София от британско-американската авиация

14 ноември 1885 г. — Начало на Сръбско-българската война

14 ноември 1866 г. — Роден е големият български историк Васил Златарски

В категории: История , Горещи новини