14 ноември е последният ден, в който може да се яде блажно
Коледните заговезни или заговелки се нарича денят преди Коледните пости (14 ноември). Той се смята и за последния ден, в който може да се яде блажно – храни от животински продукти, олио и вино може да се употребяват в дните от седмицата без сряда и петък.
На Никулден – 6 декември, се разрешава риба и вино. Венчавките са забранени от този ден – началото на Коледните пости, до Въведение Богородично – на 21 ноември и от Игнажден – 20 декември, до Богоявление, Йордановден на 6 януари.
Постът се нарича още Малка четиридесетница за разлика от Голямата – Великденския пост.
По стара българска традиция в нощта за Коледни заговезни се коли голяма кокошка, която се готви с кисело зеле. Приготвят се и пълнени чушки с боб и много мазнина. Точи се вита баница с тиква (тиквеник) с много орехи.
След вечеря лъжицата, с която стопанката е сипвала от блажното ядене, се скрива и не се пипа 40 дни – чак до Коледа, когато става „отговяването“.
Мъжът в къщата хваща няколко врабчета, стопанката ги попарва, почиства и соли. После ги нанизва на конопена връв и провесва наниза на прохладно под стрехата да съхнат. За Коледа врабците стават сухи чирози.
Когато се върнат от църква, стопанката къса връвта с пилците и на всеки дава парченце – на момчетата крилце, а на момичетата – копанче, за да се "смърсят", след което могат да седнат на трапезата и да вкусят от блажните ястия.
На Коледни заговезни (14 ноември) църквата почита и св. апостол Филип – един от дванадесетте апостола. Роден е в град Витсаида на Галилейско море, който в превод означава „град на риболовците“. От там са и неговите братя по учение Петър и Андрей.
След гибелта и възкръсването на Христос Филип тръгнал със сестра си Мириам и с апостол Вартоломей из земите на Сирия и Мала Азия да проповядва Божието слово. В град Иерапол тримата са заловени от езичници и влачени с бой и поругание из улиците.
Изправени пред съда, те са обвинени в магьосничество. След като неверниците събличат двамата апостоли голи и понечват да свалят и дрехите от тялото на Мириам, девицата внезапно се превърнала в огнен пламък.
В мига, в който апостолите били разпънати на кръст, градът бил разлюлян от страшно земетресение. На мястото, където била пролята кръвта на Филип, след три дни израсла буйна лозница – знак за вечното блаженство на апостола. Гробът на свети Филип е в античния град Йераполис (днешния курорт Памуккале).
На 15 ноември започват традиционните 40-дневни Коледни пости, наричани още Рождественски. По време на Коледните пости има дни със строго въздържание, в които е позволено приемането само на растителна храна и олио.
Ето и датите на Коледните пости през 2013 година:
15 ноември – една седмица до 22 ноември. Постът е растителна топла храна с олио.
Изключение прави:
21 ноември – въведение Богородично. Тогава се празнува Денят на християнското семейство. Може да се вкусва риба.
23 ноември – една седмица до 29 ноември е разрешена рибата, без 27 ноември.
30 ноември – отново една седмица до 6 декември (Никулден) се разрешава риба, без 4 декември.
7 декември – до 13 декември се разрешава риба, без 11 декември.
14 декември – пак до 19 декември се разрешава риба, без 18 декември.
20 декември (Игнажден) – От тази дата започва Предпразненство на Рождество Христово (Коледа). До 24 декември (Бъдни вечер) трябва да се консумира само растителна храна с олио.
25 декември (Рождество Христово) – тогава се блажи, дори и да е сряда или петък.