Японската ряпа, известна и като дайкон, съдържа много полезни вещества и е подходяща за диетично меню
Автор: проф. Христо Мермерски
Дайконът, който от няколко години има запазено място на българския есенен пазар, представлява разновидност на ряпата. В превод името му означава „голям корен”, но е популярен и като японска ряпа. Той наистина може да стане много голям и да достигне повече от 60 см дължина. Кореноплодът рекордьор от този вид е с размер от 2,5 метра и тегло от цели 30 кг!
Родина на диворастящите му предци е Източна Азия. Японците са го култивирали и създали множество сортове с различна форма и размер. Днес тази невзискателна култура се отглежда в много страни в Азия, Европа и Америка.
Още древните гърци са употребявали дайкона при безсъние. Съвременните научни изследвания доказват, че в него има вещества, притежаващи успокоително действие. Достатъчно е да се изпие една чаша пресен сок от растението, за да се усети този негов ефект. В течение на много столетия този корен е бил използван за успокояване и изчистване на организма.
За разлика от ряпата, не е лютив. Много нискокалоричен е – в 100 г от него има само 21 калории. Но пък може да ни осигури 34 % от дневната нужда на организма от витамин С, като в листата той е 6 пъти повече, отколкото в кореноплода. В корена се съдържат още и витамин В, целулоза, пектин и ензими, подпомагащи храносмилането. Високо е съдържанието и на калий, калций, фосфор, желязо, сяра и мед. И практически не съдържа растителни масла, което го прави много подходящ за диетичното хранене, а също и за вегетарианците.
Белият кореноплод притежава антисептични и бактерицидни свойства, поради което е много ефективен при борбата с простудата и инфекциозните заболявания. Може да се използва и при лечението на атеросклероза и ревматизъм. Той извежда излишните течности от организма, прочиства бъбреците и черния дроб, стимулира работата на стомашно-чревния тракт и дори може да разтвори камъните в жлъчния мехур. По последни научни данни присъстващата в него изороданова киселина помага и при рак. Това вещество е открито и в други разновидности на ряпата, а също и в листата на брюкселското зеле.
Зеленчукът може да се използва и за профилактика при захарен диабет. Той има способност да неутрализира последиците от радиацията. При това едно от най-важните му свойства е, че не натрупва в себе си соли на тежките метали и радионуклеиди. При отглеждането му върху площи, замърсени с тежки метали и радионуклеиди, в него се натрупват 2-3 пъти по-малко вредни вещества, отколкото в кореноплодите на морковите и цвеклото например.
Дайконът извежда шлаките от организма, укрепва косата, ускорява зарастването на гнойни рани и помага да се избавим от луничките. Външно японската ряпа може да се прилага под формата на компреси и разтривки.
При ревматизъм кореноплодът се настъргва и се смесва с мед и водка в съотношение 3:2:1. Добавя се и малко сол. С тази смес се намазват болните стави, а отделилият се сок (в количество 1-2 ракиени чашки) се изпива. При радикулит, освен тази рецепта, помага и ако върху болното място се наложат нарязани на тънко колелца от корена.
Ако пък те се насипят със захар и престоят няколко часа, отделеният сок може да се пие при аритмия – по 1 с. л. три пъти дневно. Това сладко лекарство е полезно и за кърмачките, тъй като усилва лактацията.
Дайконът е противопоказен при язвена болест, гастрити с повишена киселинност на стомашната секреция и подагра.
