Европейски антирасисти ровиха в Кърджали за проблеми сред „малцинствата“
Автор: Гергана Костова
Представители на Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността и на Консултативния комитет към Рамковата конвенция за защита на националните малцинства пристигнаха в Кърджали на оценъчна визита. Експертите държаха дебело да подчертаят, че от всички административни центрове са си избрали именно родопския град. Само за ден те успяха да се срещнат с турските и помашките сдружения за култура и изкуство и с местните власти.
Дотук нищо лошо.
По необясними причини обаче, всички срещи се оказаха недостъпни за журналистите. На никого не стана ясно защо важните еврочиновници толкова държаха да бъдат инкогнито.
Единствената причина за пазената в тайна визита би могла да бъде една единствена. Докато държавата се клати от проблеми на оцеляването, в Кърджали основният въпрос (според еврочиновниците) се оказа този за турския език в училищата.
За разлика от държаните в неведение медии, предварителна информация за срещата са имали поне 3 сдружения за турска култура и изкуство и още едно на учителите по турски език от Южна България. Подготвени, те са поставили проблема за все още незаличените в регистрите български имена на турците, както и за често изискваните декларации за идентичност на имената.
По време на засекретените срещи е било подчертано също така, че по националния ефир не се излъчвали достатъчно програми за етнокултурата на малцинствата у нас, обсъден е бил и проблемът с изучаването на майчиния език в училище.
„От 114 000 до неотдавна, сега броят на желаещите деца да се обучават на родния си език е спаднал до 6 000, значи нещо в системата е сбъркано.
Причината е, че не се издават подходящи учебници, в университетите няма и прием на кандидати за преподаватели по турски език. Ако ЕС разполага с фондове за финансиране на подходящи проекти, ние можем да ги спечелим”, заяви един от участниците. Той обаче не потърси причината за загубата на интерес към обучението по роден език в преориентацията на децата към западните езици, примерно.
Пратеникът на антирасистката европейска комисия Далибор Джилек поиска да се осведоми за позицията на местните власти за изучаването на майчиния език като СИП, а не като ЗИП. Той прояви интерес и към наредба №2 на МОН, с която се забранява на децата от малцинствата да общуват помежду си на майчин език в рамките на училището.
Анастасия Спилиаполу от комитета на Рамковата конвенция за малцинствата поиска информация за това какво се прави, за да бъдат малцинствата представени в системата на МВР и в съдебната власт. Тя била смутена при вида на пункта на входа на Кърджали и си помислила, че е граничен КПП. Главен сержант Айнур Реджеб първо заяви, че и в полицията, и в съдебната система работят хора от турския етнос с подходящото образование. Въпросният пункт е заради забраната по главния път да преминават автомобили над 15 тона заради спецификите и наклона на трасето, в недалечното минало имаше инциденти с фатален край, поясни униформеният.
Пратениците на двете европейски институции се заинтересуваха и от наличието и финансирането на театри, библиотеки и издателства на „малцинствата“ в Кърджалийска област.
Оценъчната визита на пратениците на ЕК срещу расизма и нетолерантността и на Консултативния комитет на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства съвпадна с българската криза с бежанците и със зачестилите прояви на ксенофобия. Но за това нямаше и дума нито от страна на загрижените еврочиновници, нито от вечните борци за привилегии в родопския град.
