Измислиците на Димитър Златарев и до днес мътят водата на историците
Автор: Борис Цветанов
Продължение от миналия брой
Внимателният читател е забелязал, че на българските нелегални и на чекистите, обслужващи Коминтерна, е чужда както терминологията на Димитър Златарев „наш терорист", така и методите „да се застреля при необходимост". Затова пък тя е взета на акорд от Сикрет сървис.
Не можем да не отбележим, че всички изследователи – и комунисти, и антикомунисти – все за докладите на Димитър Златарев се хващат, цитират без да анализират, особено казаното на Московското съвещание през август 1925 г., излязло с „фактически констатации", перифразирано от старата гвардия във „фактически фалшификации", дело на несветата троица Георги Димитров – Васил Коларов – Станке Димитров. На тях Златарев им е паднал като от небето.
И той започва тарикатлъците си, като за вечни времена остава най-компетентния по въпросите за атентата в храма „Св. Неделя”.
Истината е, че е бил незначително лице. Най-важното доказателство: полицията, която знае и кътните зъби на нелегалните (тайна са само нелегалните квартири), нищо не знае за него. Цола Драгойчева в пространните си спомени пише и за най-дребния участник в събитията, но никъде не обелва и зъб за неотразимия Димитър Златарев. Целият му актив е участие в наказателната тройка най-близо до ЦК и Военната организация.
Вторият член е Петър Абаджиев, а третият – най-опитният и фактическият ръководител Иван Паунов-Ванката. Но Златарев с предимството да е изобщо непознат на полицията, пръв успява да се добере до Москва и започва да съчинява какво ли не, свързано най-вече със собствената му роля. Безогледно измисляйки си, той се приема от „тройката" за член на щаба на Военната организация, за завеждащ контраразузнаването в нея и какво ли не.
Оценките му за извършителите на атентата не търпят възражения. „Аз мислех – заявява английският шпионин, – че една революционна партия може и с такива средства да си служи. Като член на тази партия смятах, че и самият ЦК трябва да се убеди в това”. И дава примери за разговори с членовете на ЦК.
Трябва да е ясно още нещо: тия, които говорят за атентата като дело на някакво централизирано решение, изпълнено безапелационно, нищо не разбират нито от партийни работи, нито от извършването на акт от такъв мащаб. Необходимо е било най-малко вишегласие в ЦК и Изпълнителното бюро. Работата е там, че не всички са съгласни и везните дълго време клонят против терористичния акт. Полковник Холст нарежда на Златарев да „изчисти ЦК от негативно отнасящи се към акта".
За взривяването на Божия храм са Коста Янков, Иван Минков, Станке Димитров, Тодор Павлов, които казват: „Ще бъде страшно, в партията ще настъпи криза, но трябва да стане!". След колебание одобрява „голямата работа" и Вълко Червенков, представител на Комсомола. Против са Вълчо Иванов, Яко Доросиев, Иван Манев, Георги Ламбрев, Петър Искров – фанатичен марксист, антисталинист, негови са думите „Под развалините на черквата ще погребем партията!" Но трябва и санкция от задграничното бюро. За Виена заминава Станке Димитров. От там докладва, че Виктор е „за”. Виктор е псевдоним на Георги Димитров.
Удря часът на Димитър Златарев. С Вълчо Иванов разпрата е лесна – убийството му прилага похвати на военното контраразузнаване (Трета секция) при разправата с предатели през 1920-23 г. Ето какво казва вътрешният министър Русев в отговор на питане в Народното събрание, обръщайки се към депутатите комунисти: „Вие имахте да скроите една просташка легенда, че Вълчо Иванов бил извикан в Осми полицейски участък и там бил удушен и после изхвърлен на улицата. Ако една власт иска да убие някого, тя няма да постъпи така просташки... Убийството е ваша, вътрешна работа"!
С Манев и Доросиев е по-сложно. Но му се удава случай. По време на една хайка Златарев убива Доросиев, имитирайки самоубийство. В полицейските протоколи обаче смъртният акт е подписан не от съдебен лекар, а от началника на участъка.
Освен това контраразузнавачът от Трета секция Иван Кафсизов и тогава, както и тридесет години по-късно – по време на известния процес през 1954 г., заявява, че Доросиев е бил убит. Манев идва за Златарев като печалба от лотария – за да не бъде заловен, той поглъща отрова, кажи-речи дал Богу дух се добира до квартирата на Тодор Павлов и там приема противоотрова. Състоянието му обаче не позволява да взема вече участие в делото. Така се оформя вишегласие.
Но все още не е уведомен Коминтерна и когато това става, Васил Коларов се хваща за главата. На дата 20 март той праща писмо, осъждащо плана, и на другия ден обявява свикване на разширен пленум. Решение за рязка смяна на политическия курс в София се взема чак на 6 април. Нареждането трябва да замине през Виена, а там Димитров прави номера и го пуска тогава, когато е вече сигурен, че ще стигне до атентаторите пост фактум.
Сега трябва да обясним защо им е на Сикрет сървис и на Форин офис да поддържат този смятан там за сигнал на въстание атентат. За бунт крещят и вестниците в България. На 5 април „Зора” помества статия под заглавие „Нареждане за революция в България", твърдейки че „правителството попадна на автентични документи". Важно е да се знае, че днешните тълкуватели на атентата са се хванали като за байрак за тия фалшификати на Дружиловски.
А още през 1925 г. поне Цанков и приближените му отлично са знаели що за автентични са били тия документи и дори ученичките биха си отговорили на странното поведение на деветоюнци, че при толкова изобличителни факти правителството не си помръдва пръста за предприемане на каквито и да било контрамерки против т. нар. „революция".
Но в Лондон са далече от българските работи и чакат въстанието. То е необходимо за политиката на Острова, защото Сикрет сървиз отдавна е засякла едно тайно споразумение на Гърция, Сърбия и Румъния, че ако в България избухне бунт, трите държави на бърза ръка ще нахлуят с военна сила, след което България от Берлинския конгрес ще изглежда за българите мечта недостижима... Само че до тайните доктрини на трите съседки са се добрали и наши военни разузнавачи. Осведомено е контраразузнаването (разбрахте ли от къде идва тая настървеност на борбата с нелегалните от страна на Трета секция), на помощ на полицията е изпратен разузнавачът Николай Кузинчев.
В Коминтерна също са имали предвид евентуална опасност от съседите, когато в началото на 1924 г. е приет за ново въстание у нас. На 26 февруари 1924 г. Коларов иска анализ от Чичерин за опасността, на което комисарят отвръща, че няма никаква опасност, освен от румънска страна, но една военна демонстрация на Червената армия близо до границата ще охлади страстите.
Че над България действително е бил надвиснал Дамоклев меч, го показват събитията след атентата. Гърция напада през есента страната ни, но нашите дипломати са си на мястото. Румънците също се развихрят, но Сталин дава заповед за военни маневри до границата и всичко си отива на мястото.
Агентът, имащ право да убива, Димитър Златарев, още през 1925 г. става член на ВКП (б). Само че срещу него вече не са български революционери без кой знае какъв опит, а чекисти от поколението на Дзержински. През 1937 г. той е арестуван като английски шпионин, съден набързо от трибунал и застрелян в задния двор на Лубянка. През 1957 г. е един в безкрайния списък реабилитирани безследно изчезнали български политически емигранти, жертви на сталинските чистки...
