Билката е известна още като ветриче, глистава трева, рошава кадънка, свирка. Съдържа етерични масла, а съцветията й – флавоноиди, дъбилни и горчиви вещества.
По данни от американски автори, растението широко се е използвало от първите преселници в Северна Америка в качеството му на ароматно консервиращо и лекарствено средство. Листата му например могат да заменят канелата и мускатния орех и в САЩ се използват за ароматизиране на ликьори и при консервирането на месо. В медицината се използват съцветията на вратигата. Настойката от тях прогонва глистите и се прилага при някои стомашни заболявания.
Тя може да забави сърдечния ритъм и способства за зарастването на язви на стомаха и дванадесетопръстника. Народната медицина пък я препоръчва при неврози, епилепсия, туберкулоза, главоболие, подагра и за намаляване на киселинността. Тя действа силно болкоуспокояващо и при ставни болки.
Установени са жлъчегонни и фитонцидни свойства на билката, благодарение на което тя дава положителни резултати при лечението на холецистит и хепатит. Наземните части на растението проявяват също инсектицидно и противоспазматично действие.
Вратигата се използва и за отказването от тютюнопушене, като листата й се навиват в хартийка и се пушат.
Външно билката се прилага за изплакване и мазане на косата при пърхот, за бани при ревматизъм, артрит и при болки в ходилата. Също така е подходяща за направата на компреси при всякакви контузии.
Изсушена и стрита на прах вратигата прогонва бълхи, дървеници и мухи.
