Пловдивският кмет Вълко Шопов лично уредил въпроса преди Колумбовото изложение, описано от Алеко
Автор: Камен Колев
САЩ и градът Чикаго първи в света признават Родината ни за независима от Великите сили държава след съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 г. Това е станало в навечерието на прочутото Колумбово изложение във Ветровития град през 1893 г., дало сюжета на „До Чикаго и назад” от Алеко Константинов. На малко позната историческа находка се натъква първият ни генерален консул в Чикаго (2005-2009 г.) и председател на фондация „Приятели на Чикаго” Иван Сотиров.
Той дочува за прелюбопитния факт и отива да проучи въпроса в библиотеката на архива в Чикаго. „Там в документите за Чикагското изложение от края на XIX век открихме публикация в „Чикаго Трибюн”, озаглавена „Спечелено от българите”, с подзаглавие „Турция и Русия победени в дипломатическа битка”, показа факсимилето Сотиров.
От статията става ясно, че Великите сили, в лицето на Турция и Русия, са се противопоставяли на участието на страната ни в голямото Колумбово изложение и след дипломатическа битка, с помощта на българина Вълко Шопов, Чикаго решава да ни позволи като независима държава да се включим със свой павилион. Шопов е бил българският представител на изложението.
Кой е той и защо ролята му за представянето на България в Чикаго е толкова сериозна?
Роден е през 1856 г. в Меричлери, син е на един от първите протестанти там. Тъкмо от средите на протестантите произхождат първите български преселници в САЩ, пише Маньо Стоянов в статията си „Начало на протестантската пропаганда в България”, публикувана в бюлетина на Института по история към БАН, том 14-15, 1964 г.
В годините след Априлското въстание и опожаряването на Тракия, младежът учи в Американския колеж в Пловдив. По това време в града пристига лейди Емили Странгфорд, която подпомага жертвите на турските зверства.
По препоръка на учителя им Джеймс Франклин Кларк, който е американски протестантски мисионер, първият чужденец, обиколил опустошените след Априлското въстание селища и помощник на лейди Странгфорд в благотворителната й дейност, няколко будни българчета, сред които и Вълко Шопов, са отведени от нея да се образоват в Англия.
Момчето от Меричлери става неин стипендиант и следва химия и естествени науки в „Кингс колидж” в Оксфорд. По-късно той се завръща у нас, започва научни изследвания на минералната вода в родния си град. Работи като учител в пловдивското училище „Св. св. Кирил и Методий“ и в Девическата гимназия. Става един от учредителите на акционерното копринарско дружество „Свила“, два мандата е управител на Търговско-индустриалната камара, а в периода 1906-1908 г. е кмет на Пловдив.
Малко известен факт е, че Шопов играе огромна роля за благоустрояването на града - лично урежда вноса на парни валяци за настилане на паваж по улиците от английската компания „Компауд”.
С Америка го свързва не само номинацията му от България за наш представител на Чикагското изложение, но и неговият брат Даниел. Когато американските мисионери започват да оказват влияние на българите, Даниел е изпратен във Вашингтон да се подготвя за пастор. Приема американско гражданство и променя името си на Дейвид. Минава към презвитерианската църква и служи във Фредериксбърг, Вирджиния, сред цветнокожите. Тъкмо той оказва огромна помощ на брат си Вълко по време на световното изложение.
Вълко Шопов е споменат и в пътеписа на Алеко Константинов „До Чикаго и назад”: „…Без да почиваме, ние тръгнахме към изложението, като решихме, че няма да се отбиваме, догдето не намерим в българския отдел г. Шопова, нашия представител…””Когато Шопов пристига в Чикаго за представянето на България на Световното изложение, то се превръща в бойно поле с различни сцени – Вашингтон, Русия, Турция”, разказа бившият ни консул там Иван Сотиров.
След съединението на Източна Румелия с Княжество България нито една от Великите сили не признава българската държава. Турската страна предявява претенции да участваме в изложението под нейна шапка, тъй като все още се водим васална държава.
От друга страна Русия също се обявява против това страната ни да подчертае индивидуалността на народа си и поддържа становището на своя враг Турция. Двете страни започват дипломатическа война срещу България.
Държавният департамент на САЩ оставя на управата на Чикаго да реши този въпрос, където заседава Комитетът на изложението.
След три седмици дипломатически спорове, Вълко Шопов доказва със солидни аргументи, че България има право и заслужава да участва със свой павилион като независима държава. Така печелим голямата дипломатическа битка с Великите сили по пътя си към независимостта, призната едва през 1908 г. И не само това - българските аби за войската, представени на изложението от смолянския търговец Киряк Данчо, печелят златен медал.
По това време той притежава големи складове в Одрин и продава абите в цялата Османска империя. Внучката му Йорданка Лозанова пази грамотата от Колумбийската сенатска комисия на САЩ. В края на октомври документът за пръв път бе показан пред публика в Смолянския исторически музей. В архивите на Русенския музей пък има данни, че русчуклията Соломон Блаущайн, също описан от Алеко в „До Чикаго и назад”, представя на Колумбовото изложение колекцията си от над 100 000 пощенски марки и забогатява от продажбата им.
Тъй нареченият земен рай
„…И ето ни пред едно дюкянче, над което се развява (не се развява, защото вътре в зданието няма вятър) българският трикольор. На първи план в туй дюкянче личат две красиви витрини с розово масло. На средата, по цялата дължина, има стъклени шкафове, напълнени с разни платна, преимуществено врачански; между платната, ако се взреш внимателно, ще забележиш няколко бутилки с някакви течности и ако си любопитен, ще ти кажат, че това са нашите славни вина и ракии. Цялото помещение е доста мило декорирано с килими и части от костюми.
Виждаш мобилите от нашенска материя на Ив. Бруха и сие от София. На дъното, от дясна страна, в един стъклен шкаф, до който не досяга твърде електрическата светлина, с която цял ден се осветлява (понеже е тъмно) нашето дюкянче - са наблъскани разни кутии с тютюн и папироси. Посетителят може да ги забележи по-скоро с обоняние, отколкото със зрението си. Виждаш една восчена фигура, облечена като селска булка, друга - като шоп, трета представлява един майор в пълна парадна форма. На бюрото на г. Шопова е закачена картата на България.(…)
Шопов, винаги любезен, постоянно им преподава география по картата, като почва уроците си от Цариград (инак не могат да разберат) и води с бастона си до Едрене, сетне прескочи до нашата столица, сетне обиколи с бастуна си границите на България и се спре в Розовата долина, която той за по- голям ефект е прекръстил на "тъй наречения земен рай". Американките, жъдни за знания, зяпнали го в устата и на всяка минута повтарят "Oh, yes! Oh, yes, all right!"…. При г. Шопова имаше трима-четворица помощници, които криво-ляво удовлетворяват любопитството на посетителите…..Г. Шопов се показа крайно любезен към нас. Той ни даде общи указания за любопитните места в изложението; сам ни придружи из целия Midway Plaisance и тука, в турското село, ни угости с обед…”.
