Авторството му за т. нар. „процентно споразумение” със Сталин е пълна измишльотина
Автор: Борис Цветанов
Моят стар приятел от Сатиричния гонен полк Крали Марко Ганчев не скриваше пренебрежението си към неизброимата армия „менажери”, изникнали веднага след Десети ноември. Откъде се взеха ли? – питаше се и си отговаряше сам: Как от къде – все си бяхме менажерия. От тая менажерия изникнаха и пишман политици, политолози и не знам какви още, някогашни тройкаджии по политическа икономия.
Та тия чели-недочели умници си взеха за еталон на политическа мъдрост сър Уинстън Леонад Спенсер Чърчил. Някои дори се изживяваха като да са българския му вариант. И вече двадесет и четири години за щяло и нещяло цитират Чърчил и като мед им капе от сърцето, когато разказват една нелепа история, скарана с най-елементарната логика.
Тръгнал Чърчил за Москва през октомври 1944 г. да оправя света, защото Червената армия му вдигнала кръвното. И там на маса скроили известното „процентно съглашение". Норман Дейвис, виден историк, автор на култовото изследване „Европа", отбелязва: „Говори се, че Чърчил извадил половин лист хартия от джоба си и записал кратък списък на страните и процентите на очаквания баланс на западно и руско влияние. След като Сталин дръпнал от лулата си, поставил ясна синя бележка за одобрение върху следното: „Румъния – 90 % руско, 10 % – западно; Гърция – 10 % руско, 90 % – западно; Югославия – 50% на 50% ; Унгария – 50 % на 50 % ; България – 75 % руско, 25 % – западно”.
Ако някой е чел други сметки, заблуден е от някой полуграмотен ефрейтор от Голямата менажерия. Норман Дейвис е сериозен учен и намира за необходимо да уточни онова, което убягва на нашите „експерти": „Осъдителният документ, както го е нарекъл Чърчил, не оцелява в Секцията на британския публичен архив".
Много странно – всичко друго, всяко листче или думичка, записана на цигарена кутия, е събрано, само „процентното съглашение" го няма. И това не е следствие от законите на Мърфи. Просто такъв документ не съществува и никога не го е имало. Отново Норман Дейвис, този път дипломатично, коментира: „Съществуването на този документ е съмнително!"
Лъжата не е нещо необичайно за Нобеловия лауреат за литература. Майкъл Магеридж, изтъкнат публицист, пише за мемоарите на Чърчил и за всичко, излязло изпод перото му: „Това е журналистика, ораторско изкуство, но не и история!" Лорд Чендос пък казва още: „Чърчил премълчава важни документи, пробутва извадки от други, цитира извадени от контекста фрази, пряко изопачава факти".
Самият някогашен британски премиер си го казва в минута на откровение: „В историята на великите народи хамбагът играе велика роля!" В езика на Шекспир има една дума, която никой друг народ я няма – хамбаг (humbug). В смислов превод това горе-долу означава: „1. лъжа под благовиден предлог; 2. лъжа, ловко замаскирана като истина".
Кони Зилиакус, публицист, допълва: „Хамбаг е олицетворението на английското лицемерие, презрение към логиката, самоизмама и умишлено двуличие". Това е!
Никакво процентно съглашение между Лондон и Москва не е имало през октомври 1944 г. Не е имало и необходимост. Още с раждането на коалицията се налага и неписан закон: сферите на влияние се определят от войнишкия ботуш, стъпил на съответната територия. Сто процента. Не на принципа „дай ми – на ти”. „Всичко или нищо" – както гласи един девиз на Хитлер.
Струва си човек да се замисли, знаейки това, дали пък най-голяма печалба от късното откриване на Втория фронт не е имал сам Сталин?!
Иначе с приближаването на победата се оформя и документирано съглашение, стопроцентово, разбира се. Неговият архитект е Джордж Кенън от САЩ. Дългогодишен дипломат в СССР, той е първият съветолог. В началото на 1944 г. той си съставя меморандум до Рузвелт и Чърчил.
„Каквото и да правят САЩ и Великобритания – пише той – Сталин ще абсорбира Източна Европа в своята неоимперия. Затова е необходимо като най-добър ход едно мълчаливо разбирателство със СССР. Още сега в Москва трябва да са наясно, че Щатите ще разглеждат Източна Европа като легитимна сфера на влияние на Съветите и няма да се намесват. Като в същото време Москва ще приеме да не се меси във вътрешните работи на Западноевропейските държави. Това ще реши всички нерешими на пръв поглед проблеми на Щатите и Великобритания в Източна Европа и ще донесе за стабилизиране на световния мир" (G. Uennan The Sources of Soviet condust Foreign Affairs, 1947).
Документът се налага веднага като ръководен принцип във външната политика на САЩ. Кенън е изтеглен от дипломатическа работа и е назначен за шеф на специален отдел в Департамента. Така се стига до „союз нерушимы" между СССР и Запада. Сталин не си мръдва пръста да помогне на гръцките партизани, въпреки че гръцката левица там е изключително силна. Западът пък не си мръдва пръста да спаси Никола Петков. Не се намесва в Унгария, а радио „Горянин" се скъсва да апелира към българите само да се готвят за борба, но не и да грабнат оръжието. И така – чак до Рейгън, който пръв наруши статуквото.
Не се наемаме да обясняваме защо ненаследилият титлата „херцог Малборо" е съчинил измишльотината. Дали пък не е било от омраза към българите (в „Десант" вече сме писали за нея). Малкълм Магери споменава, че „омразата беше характерна за Чърчил". Тя е кодирана и в правителствения меморандум до Рузвелт от 13 август 1943 г., в който пряко се говори за разпокъсване на България след победата. „Чудовищен документ" го нарича емигрантът професор Спас Райкин, преподавател по история в американски университети. По разни конференции Чърчил е настоявал след победата Гърция и Турция да бъдат награждавани с български територии.
Но освен лъжец в мемоарите си, сър Чърчил е и обикновен плагиатор. Най-популярната му фраза „Желязната завеса" е окраднал не от кого да е, а от Гьобелс, дори целият смисъл на фразата е взет от статията на Хитлеровия любимец, поместена в „Дас райх" на 23 февруари 1935 г. В арсенала на плагиатствата на Чърчил фигурира и една наша сънародничка.
Когато мъдреците на Народното събрание на 13 декември 1941 година обявяват война на САЩ и Великобритания, Влада Карастоянова, дъщеря на Султана Рачо Петрова, сама обикаля София, подобно Мунчо на Дядо Вазов – единствения протестиращ. „Като резултат на тая война – крещи тя – София ще бъде бомбардирана, ще се превърне в разорана нива, в която да се сеят картофи!"... Последното много допаднало на Чърчил, когато се запознал с доклад на английския шпионаж... И след две години, давайки заповеди за бомбардировки над София, казва: „Тоя град трябва да бъде сринат до основи, да стане нива, на която да се засаждат картофи"!
