Те са строени върху основите на християнски култови сгради, с материал от съборените храмове
Автор: Христо Красин
Годината, в която Осман-І, наричан Гаази, заколва родния си чичо, е 1299-а от раждането на Христос. Седем години по-рано е починал баща му Ертогрул, който преди кончината си го провъзгласява за бей на селджутския клан Кайъ (камък, скала), което на арабски звучи като Ал Кайда (каменна основа).
Осман е едва на 23 години, но поемайки властта над богатия си анадолски род и отрязвайки главата на бащиния си брат, става едноличен владетел на значителни територии в района на Ески Шехир и Коня. С годините той завладява съседни княжества на карамани (Караманбейли), византийци (Ангелоколи) и българи (планината Булгардааг) и така бавно, но систематично поставя началото на създаването на нова империя, която ще носи неговото име и под кървавото знаме на исляма ще се разширява с огън и меч в Азия, Африка и на Балканите.
Империйното разрастване на османската държава се дължи основно на амбицията на султаните към все повече власт, упражнявана върху все по-големи територии и повече народи, от които да извличат съответните облаги. Но истинското знаме, което според тогавашните човешки представи за хуманитаризъм морално ги оправдава, дори и в най-човеконенавистническите им действия, това е религията.
Под знамето на исляма, през 1354 г. османските орди прекосяват и Босфора в западна посока. Така започва и историята на джамиите по българските земи, които са опорни постове – и на войската, и на новата арабска религия, която предстои да бъде налагана със сълзи и кръв из завоюваните територии.
Джамията като понятие за първи път се използва в Испания, а у нас се употребява като арабска заемка, означаваща „място за събиране”. Където и да се е намирала сградата, то надлъжната й ориентация е следвало да бъде към Йерусалим. Едва когато джамията „Ал Кааба” в Мека бива обявена за свещен мохамедански храм и се начеват годишните „хадж” поклонения, то новопостроените молитвени домове вече се ориентират към Мека.
Повечето от тези сгради са архитектурно невзрачни, а вътрешната им подредба, украса и орнаментиране заимства изцяло традициите на византийската култура. Из пясъците на Арабската пустиня трудно е можело да възникне някакво местно, оригинално, чисто арабско изкуство. Но за това пък номадските племена се славeли с добрия си търговски нюх. Те пътували из големите търговски центрове на Византия и по-талантливите от тях буквално копирали художествената украса, орнаменталистиката и въобще архитектурните постижения на римляните.
Основен белег на ислямската молитвена сграда е минарето. Мохамеданският свещеник се изкачвал по него и така се приближавал до небесата, като се предполагало, че там някъде е Аллах. Заръката на пророка Мохамед била свещеникът да се качва лично колкото може по-нависоко. Така той лично засвидетелствал своята вяра и покорство пред Всевишния. Пророкът изисквал присъствието му там горе, откъдето да отправя молитвите си, както и да призовава правоверните към намаз (молитвено поклонение).
Използването на високоговорители е истинска подигравка към основоположниците (пророците) и кумирите на исляма. Дори в миналото богатите родове, които строели джамии из Африка и Азия, се надпреварвали да изграждат все по-високи минарета с повече кръжила, наричани „кибли” (тераси), по тях. Така демонстрирали благосъстоянието си, като в същото време показвали и фанатичната си вяра в Аллах, давайки възможност на ходжата или имама физически да се изкачва все по-близо до Всевишния и така лично да го почита с присъствието си. Единствената забрана в Корана към тези минарета е те да не са по-високи от 63 метра – колкото години е живял пророкът Мохамед!
Султаните разбирали, че нямат никаква полза да избиват населението в завоюваните територии. То им е било нужно като работна ръка, която да носи приходи за султанската хазна. Помохамеданчването е бил много добър мотив както за завладяване на нови имперски територии, така и за разширяване влиянието на исляма. За това опорните пунктове, които се налагало да строят по новите територии за войските, ги оформяли като молитвени домове, където да може да се събира новопомохамеданченото население.
В условията на война е било по-трудно да се строят нови сгради. Много по-лесно им е било да съборят един християнски храм и върху неговите основи, с придобития от разрушаването му строителен материал да се построи джамия. На Балканския полуостров този подход се налага като масова практика.
При завладяването на поредното населено място първо било избивано съпротивляващото се население. След това се овладявала черквата. Ограбвало се е всичко, което е от злато и сребро... Оцелелите при съпротивата българи бивали принуждавани да се заемат с разрушаването на храма с обещанието, че няма да бъдат изклани. Често помагал и аскерът. След това съпровождащите войската ходжи определяли новата ориентация на бъдещата мохамеданска сграда.
Православните храмове се ориентират в посоката изток-запад, докато ислямските трябвало да гледат към Мека. Така, в зависимост от местонахождението на бъдещия строеж, върху основите на черкви и манастири, с по-голямо или по-малко извъртане, се изграждали джамиите. Много по-лесно било новата сграда да се построи само с леко пространствено преориентиране върху съществуващи основи.
Камъните, тухлите, дървеният материал, керемидите били от сринатата черква. Ако не достигал материалът, бутали най-близката къща, за да извлекат от нея недостигащото и така се изграждали джамиите в България. Османлиите не си правели труда ни да копаят нови основи, ни да разкриват кариери за камъни, нито да месят и пекат тухли, нито пък да секат гори за нова дървения.
Целият труд естествено бил от оцелялото, но вече поробено население. Този подход на завоевателите бил твърде практичен. С разрушаването на християнския храм-църква, параклис, манастир, се постигала първата и основна цел – заличавали се символите на омразната им религия, а населението се лишавало от възможността да практикува верските си обичаи. Изграждал се твърде бързо опорен пункт за османската войска и в същото време ислямски храм. От там нататък следвало по-бързото или по-бавно, но систематично помохамеданчване на населението и превръщането му във вярна на падишаха рая...
Така завоевателите унищожават стотици християнски обредни сгради и на тяхно място построяват по-голяма част от днешните джамии. При всяка от тях, край чиито основи се прокопае малка проучвателна траншея, обезателно се откриват основите на някогашна черква, манастир, параклис или друга християнска култова сграда!
Такава е технологията на развитие и разширяване на Османската империя. Жестокостта и човеконенавистничеството били средство, а знамето на исляма – морално оправдание за извършвания геноцид върху цели народи!
Към момента в България има 1457 мохамедански храма. От тях 323 са построени след 1989 година – 56 са напълно нови, а останалите са възстановени стари джамии, които са били пред самосрутване. По броя на християнското и мохамеданското население у нас, според последното преброяване, на всеки 2700 християни се пада по една черква, а на всеки 2700 мохамедани се разпределят по 3 джамии. В Турция на всеки 30 000 човека се разрешава по една джамия. За да се постигне равнопоставеност на изповядващите едната и другата религии, строителството на нови джамии у нас трябва да се замрази за 34 години напред, или до 2047 г.!
До 1354 година, когато османлиите прекосяват Босфора в западна посока, никой на Балканите не е чувал за арабската религия ислям, нито пък е виждал джамия. Освен търговците, които са пътували из Азия.
Налагането на новата империя и съпровождащата я несвойствена вяра става в условията на невиждан геноцид върху местното население, което към оня момент вече 470 години, считано от 884 г., изповядва християнството. По изконните български територии има само църкви, манастири и християнски училища, в които се пише и чрез които се разпространява българската писменост, създадена от Кирил и Методий.
Много по-рано, през 700 г. кан Тервел управлява земите от Дунав до Босфора. Известна е неговата защита на Константинопол през 718 г., когато разбива войските на над 200-хилядна арабска армия, избива ги почти до крак и остатъците обръща в бягство. Когато се случват тези събития, от раждането на пророка Мохамед са минали едва 147 години и религията му ислям все още се популяризира единствено из пясъците на Арабския полуостров. А Осман, основателят на Османската империя, ще се роди цели 551 години, след като българският кан, християнинът Тервел, е защитил столицата на Византия, избил е голяма част от арабите, а жалките остатъци от войските им едва са се спасили обратно в пясъците на пустинята...
Припомняме тези подробности, защото искаме да повдигнем въпроса на какво основание мюфтийството в България предявява претенции към сгради и имоти, които са били придобити насилствено, в условията на безсъвестно заробване и тотален геноцид върху цели балкански народи?
Споменахме вече, че джамиите в България почти изцяло са вдигани върху основите на християнски култови сгради. Правят обаче изключение храмовете, изградени от българина Мимар Синан.
Както е известно, големият ни архитект, популярен във фолклора ни като майстор Манол, е дете на родители от родопското село Широка лъка. Те били отвлечени в робство в Диарбекир, където се ражда и нашият голям дюлгерин. Той бил набелязан да стане еничар, но строителният му талант го спасява от тази тежка тегоба. Неговите няколко братя до смъртта си отказвали на приемат мохамеданството и били пощадени от властите заради авторитета на Синан пред султаните. Дори османският историк Исмаил Хами Денишменд успял да установи, че името на бащата на големия българин е Христо...
Синан е построил няколко джамии, сред които има и такива, определяни за шедьоври на архитектурата. Но всички те са финансирани от богати помохамеданчени българи. От султанската хазна или от тогавашните мохамедански общности не са били дадени никакви средства! Не е било платено дори и едно акче (дребна османска сребърна монета, б. а.). Така са градени джамиите „Молла ефенди”, която е днешната Баня баши в София. Така е изградена, но на основите на византийска култова сграда, джамията „Коджа дервиш Мехмед паша”. Впоследствие основателно е възстановен християнският характер на постройката и днес е известна като църквата „Св. Седмочисленици” в столицата.
Предполага се, че „Имарет джамия”, по-известна като Черната джамия, също е построена от Синан. От него е построена и „Тамбул джамия” в Шумен. Негово дело са и храмовете „Султан Селим джамия” в Одрин както и джамията „Сююлеймание” в Цариград, в чийто двор е погребан и българският строителен гений Синан.
