Една забравена книга за генерал-лейтенант Иван Колев

Автор: Тодор Бакърджиев

и уникален победител генерал-лейтенант Иван Колев. Неин автор е Петко Пеев и тя бе второ издание на библиотека „Прослава“ от 1936 г.
Книгата е малка по формат, само 111 страници, но тежи много като съдържание. В нея генералът изпъква със скромност и нравствени добродетели, право пропорционални на изключително талантливото му военно-стратегическо мислене и лична бойна храброст.

Фелдмаршал Макензен му казва: „Много висши кавалерийски началници, мои другари, ви завиждат и не мога с писма да ги уверя, че това, което сте направили, е свършен факт“.
Генерал Колев, който винаги води сраженията от първа позиция, понякога безсънства цели денонощия. Веднъж изнася своя „щаб“ под шрапнелите и патроните. Този „щаб“ е един файтон, а под него са началник щабът и адютантът от щаба на дивизията. По традиция началник от ранга на ген. Колев има право да се подслони в близкото село, но той не се възползва от това.

В края на произведението си Петко Пеев отбелязва: „Но ако са верни думите на Густав ле Бон, че „умрелите са единствените неоспорими господари на живота“, то сигурно духът на генерал Колев ще остане безсмъртен и ще витае над редуващите се поколения на българския народ”.

И понеже днес това се оказва исторически много трудно, то всеки възпоменателен жест би бил и известно извинение – дори за сегашното печално положение на България. Преиздаването на тази библиографски рядка книга би било един дребен поклон в праха и пушилката на забравата. Казано донякъде условно, защото в Добрич от няколко години има сдружение за изграждане на паметник на ген. Иван Колев и загиналите за освобождението на Добруджа през 1916 г. Високоблагородната идея обаче зацикля икономически, както разбрах от телефонния си разговор миналата година със заместник-председателя на сдружението Детелина Николова.

Затова смятам, че преиздаването на книгата на Петко Пеев „Генерал Иван Колев“ ще окаже психологически ефект по отношение на дарителството. Прочитът й може да събуди интереса и на някои български землячества в чужбина. Най-малкото след срещата с такова едно издание всеки признателен човек ще си остане със своя малък паметник в душата.

Иван Колев умира през 1917 година. На 54 години сърцето на един от най-сърцатите ни генерали не издържа. Месец преди смъртта си за изключителни заслуги за Отечеството и българската войска той е произведен в най-високото тогава звание генерал-лейтенант. А Йордан Йовков като кореспондент на добруджанския фронт, вдъхновен от бойните подвизи на нашата конница, водена от големия ни военачалник, написва разказите си „Белият ескадрон“, „Триумф“, „Мустафа ачи“ и „През езерото Туркойа“.


Патриотичен календар

23 ноември 1877 г. — Роден е бългаският революционер Никола Карев, ръководител на Крушевската република, създадена по време на Илинденско-Преображенското въстание

24 ноември 1943 г. — Извършена е втората британско-американска бомбардировка над София през Втората световна война

25 ноември 1982 г. — В Рим е арестуван служителят на БГА "Балкан" Сергей Антонов, който е обвинен за участие в подготовката на атентата срещу папа Йоан Павел II

25 ноември 2007 г. — Уволнени са последните войници от наборна служба в българската армия и тя става на 100 % професионална

26 ноември 1878 г. — В София е открито първото военно училище

26 ноември 1913 г. — Българският екзарх Йосиф I премества седалището на Българската православна църква от Цариград в София

26 ноември 1956 г. — Състои се премиерата на първия български цветен филм „Точка първа”

27 ноември 1919 г. — Министър-председателят на България Александър Стамболийски подписва Ньойския договор

В категории: История , Горещи новини