В България за пръв път бактерията дошла от САЩ през 2002 г.
Опасна зараза, причинена от бактерията Xylella fastidiosa, е пламнала в Италия. Епидемията е засегнала 8000 хектара маслинови гори в региона Пулия в Южна Италия. Това всъщност е и първото огнище на болестта, пренесена в целия Европейски съюз, съобщиха в сряда от Европейската агенция за безопасност на храните (EFSA) .
Микроорганизмът поразява и унищожава насажденията с бадеми, праскови, сливи, кайсии, лози, цитрусови плодове, кафе и зехтин, както и дъб, бряст, гинко билоба и слънчоглед. При лозята зловредният бацил е известен още като Пирсова болест. Заплашени са всички страни от ЕС, предупреждават от EFSA.
Бактерията се разпространява от смучещи насекоми, които я предават на растенията без никакви видими симптоми. От агенцията смятат, че единственият начин да се ограничи разпространението на коварната зараза е стриктният контрол върху търговията с овошки, растения, семена, цветя и посадъчен материал, както и проверките за наличието на инфекциозни насекоми в растителните пратки.
Експертите по безопасността на растенията препоръчват поне докато отшуми епидемията държавите членки на ЕС да се въздържат от трансграничната търговия със селскостопански посадъчни материали.
В България този бацил бе засечен за пръв път през 2002 г., когато у нас бяха открити лози, заразени с Пирсова болест. Тогава се доказа, че непознатата до този момент по българските земи болест е внесена от чужбина и по-специално от САЩ.
Пак през 2002 г. специалистите по генетика от Университета в Сао Пауло, Бразилия, за пръв път разшифроваха генетичния код на бактерията.
От EFSA съобщават, че няма данни за успешно ликвидиране на Xylella fastidiosa, след като заразата вече веднъж е била установена на открити насаждения. Бактерията може да порази и унищожи изключително широк спектър растения в ЕС, в това число и такива от голяма важност за селското стопанство.
Борбата с този бич по овошките се усложнява от това, че микроорганизмът се предава от различни насекоми с различни хранителни навици и характеристики на разпространение.
Европейската комисия е поискала от EFSA научно становище и пълен списък със заплашените от болестта растения, както и конкретни мерки за ограничаване на епидемията.