Почти не мога да повярвам! Първият автобус с екстрадирани нелегални имигранти вече тръгна. Четиридесет и шестима дошли незаконно у нас иракчани бяха пратени обратно за своята страна. Българското правителство най-сетне показа, че е на мястото си, за да мисли за българите, а не за някакви хипотетични „гости”, „страдащи” или „бедстващи”.
Ето че не било страшно, ето, въпреки че „погазихме европейските ценности”, земята не се преобърна и никой не ни мисли за фашисти и изроди. Сега остава МВР да повтори още няколко хиляди пъти среднощната си акция, широко рекламирана и нагледно заснета от посочени медии и положението у нас ще се успокои.
Както вече се уговорихме, за бежанците от войната в Сирия ние трябва и ще полагаме грижи. След като Европа ни осигури пари, защото ние сме именно на европейската граница и спираме едно много сериозно (макар и не военно) нашествие (да ви звучи познато с друг исторически момент, преди векове?), което тя всячески се опитва да избегне.
Но всички, влезли нелегално у нас, откъдето и да са избягали, трябва да бъдат връщани.
Интересно е как дори на ръба на хуманитарна криза „умните глави” у нас не мислят заедно и в посока доброто на тези, чието доверие се опитват да спечелят, а всеки използва момента за собствени цели. За грозния лайтмотив „ксенофоби и човекомразители” вече сме говорили, да не започваме отново.
Не ви ли прави впечатление, обаче, как хората у нас продължават да не разсъждават с главите си, а сляпо вярват на това, което някой друг им говори и показва.
С лекота и на пръв поглед мога да се сетя за повече от десет познати, които вечер гледат само малоумни „риалити формати”, тъпи „песенни риалитита” или сериали, а през деня използват интернет само и единствено за чат и в паралелната реалност (запомнете този термин, по-надолу ще го срещнете пак) на социалните мрежи.
Не съм си поставил за цел да преброя само във Фейсбук (аз в друга социална мрежа не участвам) колко публикации са поствани само на тема „Горките бежанци”, „да бъдем хора”, „жалки сме, оскотели сме” и други подобни. Аз имам чувството, че „хуманистите”, които измислят тези сърцераздирателни истории, наистина мразят своите сънародници българи и гледат да ги унижават по всякакъв начин.
Повръща ми се и от платения вой на някои неправителствени организации. Които следят за това всеки съмнителен елемент, преминал нелегално нашата граница, да бъде горещо възхваляван, гален по главата и щедро обгрижван, за разлика от хилядите родни несретници, които бродят по улиците и припечелват стотинки за храна с бъркане в кофите за боклук или като предават на вторични суровини използвани кашони.
Скоро слушах активистка на такава организация, която почти разплакана горещо обвиняваше правителството, че започнало да прави ограда на границата срещу нелегалните и така горките те нямало как да влязат у нас и щели да бъдат подложени на „глад, мизерия и лишения през 21 век”.
На въпрос на водещия интервюто какво все пак да правим в такива случаи, разциврената активистка отвърна нещо в духа на онова, втръснало до повръщане, за европейските ценности и човещината.
Комунизмът е жив, уважаеми читатели! Неговата уродлива сестричка интернационализмът – също! Именно в 21 век, 24 години след като се ударихме в гърдите, че сме изритали другарите и вървим по пътя на „капитализма и пазарната икономика”, ние все още сме на светлинни години от теорията за разумния егоизъм, като основа на развитието.
Тази, която твърди, че само ако всеки си върши работата по максимално добър за себе си начин, той ще помогне и на останалите, тоест за развитието на обществото.
На хиляди километри далеч сме от идеята за неприкосновеността на човешката личност и имот, готови сме с лека ръка да раздаваме опосканата (най-вече от наши лешояди) си страна само и само от Европа или ООН да не ни смъмрят. Зер „млада демокрация” сме, все още имаме много да се учим от тях, с насълзени очи си припадаме по техните размахани пръсти към нас.
Бих искал преди да ми скочите колко гаден мизантроп съм, какъв човеконенавистен, противен и див лумпен съм, да ми отговорите в коя страна от Европа (с която упорито и кьораво се сравняваме вече толкова години) икономическите имигранти са приети благо и радушно! Във Франция? Холандия? Белгия? Или може би в топлата и сърдечна Англия?
Ако не знаете за специалното отношение на последната към нас и съседите от Румъния, просто спрете да четете тук, няма смисъл, гледайте си Кичка Бодурова и Здравко от „Ритон” по „Музикална академия”, неспасяем сте.
Мога ли да попитам защо аз и сънародниците ми трябва да ядем калай от човеколюбивата Франция и да плащаме за издръжка на избягал от Мали, където именно Франция разбуни духовете? И води почти явна война.
И още нещо: Защо трябва да смятам всички минали границата за „бежанци от войната”? В Турция, откъдето те пристигат в моята страна, война няма. Там живеят много повече мюсюлмани, та избягалите от Сирия ще се чувстват доста по-добре в тамошния Анадол, отколкото тук, в „студената зимна и неприветлива България”.
Един от 46-те незаконно пребивавали у нас иракчани разказа пред камерата: „Избягах от Ирак, защото там е опасно. Сега се връщам при майка си и баща си”. Младежът ще се върне там, защото тук е влязъл нелегално, излъгал е за своето име и се е представил за друг човек. Какво по-нормално от адекватно действие към такъв човек. Но има нещо, което не знаете – това е възможно, защото с Ирак има такава спогодба. А други страни НЕ желаят да приемат обратно напусналите ги граждани и поданици. Алжир например и далеч не само.
И последно: отношението на Гърция към бежанците е брутално. Те биват връщани обратно към границата и в Турция. Ще кажете, не е човешко. Но на Гърция да й пука? В Гърция опасност от подобна хуманитарна криза да забелязвате?
