След тях пък – с голямата лъжица идва брат им свети Никола, за да гощава гостите
На 4 декември православните християни почитат паметта на света Варвара. Тя се смята за покровителка на починалите от внезапна смърт, т. е. хора, които са нямали време да се покаят и пречистят. Според старите българи светицата покровителства също плодородието, децата и домашните птици, като предпазва от болести (най-вече от шарка).
Легендите разказват, че тя заедно със свети Сава е сестра на свети Никола. Много популярна е народната поговорка: „Варвара вари, Сава пече, Никола иде с голямата лъжица и гости гощава“.
От този ден започва цикълът на зимните празници. Празникът е наричан също Женска Коледа. На него млади девойки (наричани „варварки“), нагиздени с нови премени, обикалят по къщите и орисват хората на щастие и берекет. Стопаните ги даряват с боб, сушени плодове, ябълки и брашно.
Жените опичат питка, която вечерта оставят край огнището, за да може баба Шарка да „дойде да си хапне и отиде“. Върху обредната пита се пали „варварска свещ“. След това домакинята на къщата разчупва погачата високо над главата си, за да пораснат житните класове и децата. Свещта се смята за магическа и се пази през цялата година. Вярва се, че ако тя се запали при бури или градушка, облаците ще се разпръснат.
Освен обредната пита, на трапезата се слага и погача, намазана с мед, ошав, пълнени чушки, варено жито, боб и други ястия, все постни, които се прекадяват. Но основните блюда са от пшеница, варива или царевица, като задължително всеки от къщата хапва поне по залък от тях, за да не се „запече полето“. От тях се раздава и на съседите. В миналото децата прескачали огън, запален на кръстопът, за да са здрави през цялата година и „да не ги завари Варвара“.
В някои краища на България се извършва обредно гадаене по първия гост, влезнал в къщата. По това дали той е добър човек и дали идва с празни ръце, или носи някакъв дар за домакините, се предрича каква ще е следващата година.
На празника на света Варвара се извършва и специален ритуал, свързан с кокошките. Стопанката им хвърля в ограден с въже кръг зърна царевица и изрича думите: „Яжте, съберете се, да не ходите по чужди дворове, да се губите“.
Следващия ден (5 декември) Българската православна църква посвещава на свети Сава Освещени, който в края на живота си построил множество манастири и болници. В някои места светецът се олицетворява като покровител на вълците или още вълчи пастир.
Сава се свързва и с плодовитостта, за това на този ден булките, които нямат деца, приготвят обреден хляб заедно с най-възрастната жена в дома. Те пресяват брашното със сито, обърнато наопаки, а най-старата жена нарежда: „Обърни, чедо, ситото, че да ти се обърне корема“.
На свети Сава по стар обичай се пържат мекици, които се раздават за здраве и благополучие. В стари времена народът ни изпитвал страх от светията, защото вярвали, че той „засява“ болестите по хората. От там идва и изразът: „Варвара заварява болестите, а Сава ги разсява“.
На Савинден се подготвя никулденската трапеза. В някои краища на страната се вари жито в памет на мъртвите, което се раздава на гробищата.
