В последните дни на ноември в ардинското село Млечино бе открита паметна плоча „в чест на загиналите в Балканската война през 1912 година”.
Автор: Яна Славянска
Тя бе издигната в двора на месчита – ще рече молитвения дом, в махала Искра, където са и гробовете на така наречените „герои”, чиито имена са увековечени върху черния мрамор.
„Отначало проучихме имената на хората, които са загинали по време на Балканската война. С помощта на по-възрастните жители от махалата открихме точните имена на 11-те души, жертви на войната” – споделят инициаторите пред излизащото на български и турски език издание „Кърджали хабер”. От него разбираме, че инициативната група е оглавена от дългогодишния учител Сами Местанов, Назми Чауш и 82-годишният Шабан Изетов, който в момента живее в Турция.
Въпросният паметник е вдигнат с финансовата помощ на 51-годишният бизнесмен от Бурса Садеттин Сабри, който се е изселил в южната ни съседка през 1976 година.
Имената на въпросните „герои”, които са „нашата голяма гордост”, както заявява 55-годишният Юксел Ертан от Истанбул, чийто прадядо Тахир Осман Чауш е един от списъка, са изписани на турски език! Най-отгоре на този поменик върху мемориала се кипри турският полумесец с неизменната звезда – национален символ на Турция, която е една от малкото страни в света без национален герб и която ползва тази емблема вместо него.
Някак от само себе си се натрапва аналогията с паметника в чест на 120-те американски пилоти, бомбардирали София, който бе вдигнат пред Американското посолство през 2010 г. – с надписи на английски и с гордия орел начело, утвърден като национален символ на САЩ.
Отделен е въпросът в какво точно се изразява „геройството” на увековечените върху въпросната мраморна плоча, един от които е бил... овчарят на махалата Рамадан, родом от Черноочене. Опитахме се да разберем къде са се сражавали тези хора и за каква точно кауза са загинали. Обърнахме се към пресцентъра на Община Ардино, чието съставно селище е Млечино. Оттам ни посъветваха да питаме зам-кмета Наджми Ходжов. На развален български той припряно ни отговори: „Не съм запознат” и побърза да затвори телефона.
Така въпросът в коя всъщност държава се намира ардинското землище, след като в него се вдигат паметници, изписани на турски език и декорирани с турска символика, остана да виси във въздуха. А усещането, че една българска територия необезпокоявано се превръща в турски вилает става все по-осезаемо, все по-смущаващо и все по-тревожно.
Преди да налагаме присъди, трябва да премахнем условията и причините. Апетитите и действията са породени от създалия се вакуум. Повтарят се събитията от преди 600г. слаба и неспособна централна власт, множество болярства /партии/ боричкащи се и наемайки общия враг и подчинявайки му се /ДПС/ за "съюзник". Народа няма способен водач, няма духовен водач, разрушена е вярата , традициите, доверието, и за капак ревем че някой си върши добре работата.
