Никулденска трапеза, подредена в Етнографски музей – Бургас Снимка: архив „Десант“
06 Декември 2013, Петък
Свети Николай Чудотворец закриля не само моряците и рибарите, но и търговците, ловджиите и воденичарите
Никулден, който отбелязваме на 6 декември, следва честването в предишните дни на св. Варвара и св. Сава, като е най-тържественият от трите поредни празника. Тогава славим паметта на свети Николай Чудотворец, прочут със своите чудеса при спасяването на кораби и моряци от крушение. Затова и той се почита като господар на необятната морска шир, на реките и езерата и като закрилник на моряците и рибарите.
Народът ни вярва, че светецът причинява морските бури и урагани, разпръсква студени ветрове, разлюлява водите и потапя кораби и лодки. Затова се спазва поверието, че на Никулден всички гемии трябва да спрат да плават, за да се отдаде почит към светеца. Моряци и рибари заедно със семействата си традиционно посещават тържествената литургия в църквата, след което се събират на общи празнични трапези, подредени в чест на патрона им.
На този ден задължително се яде риба. Обикновено се приготвя шаран, който се смята за „слуга“ на свети Никола. Когато светецът плавал с лодката си по морето, излезли силни вълни и на дъното на морското корито зейнала дупка. Тогава той бръкнал във водата, хванал един шаран и запушил с него пробойната. Така спасил от удавяне спътниците си. От тази случка идва и обичаят централно място на никулденската трапеза да заема шаранът. В тази връзка българите наричат празника още „Рибни свети Никола“, „Рибена черква“ или „Морски свети Никола“.
Обикновено шаранът се пълни с ориз, булгур, орехи, лук и стафиди. Увива се в тесто и се пече. Така приготвеното ястие се нарича още „рибник“. Жените запазват голямата централна кост от главата на рибата, която при шарана е във формата на кръст. Тя е наричана „кръхче“ или „дъна“ и й са приписвани необикновени лечебни и магически свойства. Костицата се пришива към шапчиците на децата, за да ги пази от „зли очи“. С нея баячките лекуват безсъние, плач и други болести при малките деца.
За никулденската трапеза, освен рибник, се приготвят и обредни колаци, известни като „боговица“, „Николски кравай“, „богов хляб“ или „светец“. Най-старият мъж прекадява трапезата с рибника, вдига хляба високо над главата си и благославя: „Колкото зърна в колака, толкоз купни на нивата! Нека къщата да е пълна с челяд, а кесията – с пари!“. Част от храната се раздава за здраве и за да „пази свети Никола моряците и рибарите от беди и корабокрушения“. В Странджа пък стопанката оставя парче хляб и лъжица варено жито в ъглите на стаята с думите: „Ела, свети Намесник, да си похапнеш и мишките да разгониш!"
По традиция първият си улов в този ден рибарите винаги посвещават на своя покровител или пускат обратно уловената риба във водата, но може да я раздадат също на свои близки и съседи.
Съгласно поверието, когато се чисти рибата за празника, трябва да се внимава да не се настъпи някоя паднала на земята люспа, защото това може да донесе болест или смърт. Вярва се още, че ако се сложат най-едрите люспи от шарана в портфейла, това ще носи на притежателя му пари през цялата година. За костиците от рибата се спазва правилото да не се изхвърлят, а да се закопават в земята или да се пускат в течащи води, за да се умножи семейството и да се радва на благополучие.
Освен като покровител на моряците и рибарите, свети Никола се почита и като семеен и родов закрилник, пазител на дома, имота и стоката. На Никулден се организират семейни чествания – „светец“, „служба“, „слава“, „оброк“ или „намесник“. Предиобед момичета и ергени обикалят къщите на свои роднини да ги канят вечерта на службата. На събирането присъстват само най-възрастните мъже от рода.
В развитите някога търговски центрове като Панагюрище, Сопот, Асеновград и Враца светецът се е чествал и като патрон на търговците. В други селища – като покровител на ловджиите и воденичарите. А в Чипровско и Старозагорско – като защитник на овчарите. Празникът му се наричал „За овче здраве“. Рано сутрин момите и невестите раздавали „никулденски кравай“ в три съседни къщи. Това се правило за здравето и приплода на стадата. Овчарите извеждали стадата на поляните и там се надхвърляли с гегите си. Смятало се, че който успее да хвърли своята най-далече, той ще има най-читавия и плодовит добитък през годината.
