В най-представителната част на Виена се издига бронзова статуя, представляваща фигурата на снажен и широкоплещест мъж с буйна коса и хубава глава,
Автор: Кристина Кирилова
неподчинен на никакви рамки и зависимост, такъв, какъвто е оставил спомена за себе си художникът Йохан фон Канон.
Всъщност именитият маестро, радващ се на висока почит в Австрия и Германия, е българин, известен още като Иван Страширибката. Неговият монумент в столицата на Хабсбургите е дело на скулптора Рудолф Вейр, автор и на барелефа на паметника на Васил Левски в София, изработен по поръчка на кмета на София Димитър Петков през 1895 година.
Йохан фон Канон е роден на 13 март 1829 година и умира едва 55-годишен през 1885 година. Картината му „Кръговото движение на живота" се съхранява в Музея на естествените науки във Виена. Известни са и ловните му платна, които заемат централно място в творчеството му, редом с популярните негови женски портрети и картините с църковен характер.
За него някога се е разправяло, че когато вървял по виенските улици със своите високи ботуши, които носел винаги – полуразгърнат, с широк цветен пояс вместо колан, с небрежно измачкана шапка на главата – всички се спирали да го гледат. Този странен човек правел впечатление на комитски войвода и по-скоро имал вид на „борец с лъвове". Внушението, което е излъчвал, се пораждало от волния дух на гигантската му фигура, неподвластна на времето и стилистиката.
Фамилията, с която остава в историята – Канон, произлиза от презимето му Кънев. А благородническата титла „фон” получава от австрийския император Франц Йосиф.
Характерна негова черта е нерешителността, която е свойствена за българите – така го определят тогавашните психолози. Страширибката се е колебаел в избора си между четката и меча. От една страна, вътрешната сила го е влечала към творчеството още от млад и той прави своите първи повърхностни опити във Виенската академия при професор Валдмюлер. Но решава да се посвети на военна служба и достига до офицерски чин.
Скоро обаче разбира, че няма да изтрае на военната дисциплина, оказала се противна на свободолюбивия му и независим дух. И се завръща към предишната си свобода, хващайки четката. Тя го превръща в голям майстор и той без да се влияе от каквато и да било школа, самоук, дарен с голяма творческа фантазия, създава шедьоври.
По поръчка на престолонаследника Рудолф по повод сребърната сватба на родителите му – император Франц Йосиф и императрица Елизабет, той рисува шедьовъра „Ложата на Св. Йоан и Вотифолтар". Интересно е да споменем, че през 2006 г. на екран излиза телевизионният филм „Престолонаследникът Рудолф", в който ролята на художника се изпълнява от световноизвестния артист Омар Шериф.
Самият Канон много обичал да ходи на лов и да пътешества сред природата, откъдето се завръщал с многобройни скици и богат материал за бъдещите си картини. Вероятно от ловните му страсти се е появило и прозвището му Страширибката.
Драга джурналистке,всички тези данни ги е написал Стилиян Чилингиров н книгата си"Какво е дал българина на другите народи"!Защо не уважихте източника си,още повече не сте прибавили нищо ново???Откъде се нароихте толкова крадливи джурналя?Чоп,оттук,чоп оттам и ето написала статия нашата умница!Ама и тези редактори спят ли,работят ли???
