Мара Колева, наричана втората Мария Калас, пее в Кайро при откриването на Суецкия канал
Автор: Кристина Кирилова
За сопраното Мара Колева, наречена „втората Мария Калас”, много от нас научиха през последните години след Десети ноември. Гласът й за първи път прозвучава по Българското радио през 1990 година в специализираното радиопредаване за оперна музика.
Но през петдесетте и шестдесетте години на миналия век гласовитата българка се е изявявала постоянно на сцената на оперните театри в Рим, Торино, Палермо, Неапол, Болоня, Верона и т. н. През 1969 година нейна снимка се появява на корицата на списание „Радио куриере". „Една чудесна певица, която тази седмица ще бъде постоянен гост на италианското радио – Мара Колева, сопраното от България, ще пее в „Трубадур", „Аида" и „Лоенгрин", информира изданието. За нея критиката обобщава, че е с ярка драматична изразителност и голям, мащабен глас, с удивителна красота на тембъра.
Мара Колева е родена на 12 март 1922 г. в Долна Оряховица в семейството на уважавания учител Атанас Колев. Майка й Стефана е известна из Великотърновския край като гласовита певица.
Мара завършва гимназия като много добра цигуларка, но избира пеенето за бъдещата си професия. В Българската държавна консерватория става ученичка на Мара Маринова-Цибулка и на Христо Бръмбаров. През 1940-1941 г. спечелването на италианска стипендия й осигурява следване в Римската академия „Санта Чечилия", където завършва в съкратени срокове курса на обучение и дебютира в Римската опера с Йенуфа от едноименната опера на Верди.
Мара изпълнява най-тежките сопранови партии от Вагнеровото творчество – Елизабет от „Танхойзер", Сента от „Летящият холандец”, Елза от „Лоенгрин", както и някои роли от тетралогията „Пръстенът на нибелунгите".
Певицата става известна още и като превъзходна изпълнителка на Пучини, като Тоска и Манон Леско непрекъснато присъстват в репертоара й. Завидно артистично майсторство и внушение нашенката постига и в „Арлезианката" и „Адреана Лекуврьор" на Чилеа. Не се отказва също и от Моцарт, Росини, Масне и Вебер.
Въпреки това, сънародниците й и до днес малко знаят за нея и творческия й път. Тя се чувства обидена на родината си дълги години. Една от причините за това е, че когато брат й заболява тежко, поискала да му помогне с лечение в чужбина, но получава отказ от тогавашните управляващи и брат й умира.
Българката, която е имала честта да пее в „Аида" в Кайро по повод годишнината от откриването на Суецкия канал, покорява публиката в Германия, Австрия, Великобритания. През 1963 година Мара Колева заминава за САЩ, но не на турне. Съпругът й, известният архитект Любен Христов, е получил покана за работа като сценограф в киностудия „Чинечита". Той вече е утвърдено име сред сценографите и архитектите, които работят в киното. В името на семейството и на единствената си дъщеря, певицата се разделя със своята публика и блястящата кариера в Европа.
След няколко участия в оперни спектакли в Далас и концертна дейност в Ню Йорк през 1970 година Мара Колева открива студия за вокалисти и преподава на много млади певци.
Маестро Антонио Гуаданьо, дирижирайки за първи път на Софийските музикални седмици, донася у нас две плочи на италианската фирма „Фоничетра" със записите на два концерта, където Колева пее с Марио дел Монако и Чезаре Валети под диригентството на Алфредо Симонети и Бруно Ригачи. Тези записи, дарени от него, са скромно свидетелство за големия талант на българката и стават част от златния фонд на Българското радио.
Днес Етнографският музей в родния й град Долна Оряховица й е отредил представително място сред експозициите, а нейният портрет е нареден сред видните личности от този край. За широката публика в страната обаче името й все още е твърде непопулярно.
