Кочо Честименски, Христо Г. Данов, Костаки Пеев и Душо Хаджидеков били сред най-доверените членове на дружеството „Пчела“, създадено в Пловдив
Автор: Камен Колев
През втората половина на XIX век инициативни българи създават първата кредитна кооперация у нас. Идеята е тя да служи като взаимоспомагателна каса за индустрията, която по това време кипи във възрожденските градове около Пловдив. Тази каса има обаче и една друга историческа роля – освен със своите стопански задачи, тя служи и на народното дело за освобождаването на България от турско робство.
Със средства от кооперация „Пчела” солидно е подпомогната организацията на Априлското въстание през 1876 г., а немалка част от членовете на дружеството, като обущаря Кочо Честименски и търговеца Душо Хаджидеков, са зверски избити по време на драматичните събития около потушаването на въстанието.
Финансовата институция е създадена няколко години преди Освобождението и доста преди Народното събрание да приеме първия Закон за кооперациите в България през 1907 г. С него се узаконяват вече формираните дружества и се регламентира по-нататъшната им дейност. Всъщност малко известен факт, описан от д-р Васил К. Пеев в книгата му „Пловдив в миналото”, е, че първото подобно дружество е учредено в Града под тепетата.
Повечето източници посочват, че у нас кооперация за пръв път е създадена на Димитровден през 1890 г. в с. Мирково, Пирдопска околия, по идея на писателя, общественик и политик Тодор Г. Влайков и под председателството на Тодор Йончев. Наречена е „Взаимодавно, спестовно земеделческо дружество – Орало”.
Според Пеев, такова дружество е учредено още през 1870-1871 г. в Пловдив, когато с наченките на индустрията местните търговци и занаятчии решават да основат своя взаимоспомагателна каса. Те я наричат „Пчела”, а според нейния устав „парите, които се събират от кооператорите, да се дават под лихва; да се подпомагат членовете, като се снабдяват с необходимите тям средства”.
Тя просъществува повече от 5 г. и играе важна роля в стопанския и политическия живот на българското общество. След като се разчува, че освен със своите стопански задачи, „Пчела” е и в служба на народното дело, кооперацията става обект на интриги и атаки от гръцка страна.
Това кара настоятелството да поиска чрез местните власти ходатайство за официалното признаване на сдружението и удостояването му с издаване на ферман. Събитията от 1876 г. обаче прекъсват съществуването на дружеството.
Негови членове към онзи момент са търговци и общественици, чиито средства, отпуснати за работата на взаимоспомагателната каса, всъщност отиват за подготовката на Априлското въстание. Един от най-всеотдайните участници в „Пчела” е Кочо Честименски – обущарят от пазарджишкото село Динката, който е възпят от Иван Вазов в едноименната поема от „Епопея на забравените”. Малко след раждането си той се мести с родителите си в Пазарджик, а после се установява в Пловдив и става член на местния революционен комитет.
Без да е ходил някога на училище, Кочо се научава сам да чете и да пише и става обущар. Когато се включва в подготовката на Старозагорското въстание (1875 г.), той превръща дюкяна си в средище за тайни срещи на местните революционни дейци. По същото време членува и в кооперацията, като вложените от него средства в общата каса всъщност отиват за революционна дейност.
След потушаване на въстанието Кочо влиза в полезрението на османските власти и това го принуждава да се изсели в Копривщица. С връщането си в Пловдив в началото на 1876 г., той пак се включва в местния революционен комитет и отново превръща дома си в място за тайни явки.
С избухването на Априлското въстание Кочо Честименски запалва собствения си дюкян и заминава за Перущица, за да се включи в отбраната срещу настъпващата редовна османска войска и башибозук. Заедно с много други перущенци Кочо и семейството му се укриват в местната църква и за да не попаднат живи в ръцете на турците, убива жена си и детето си, а после и себе си. Примерът му е последван и от други перущенски въстаници.
Друг член на кооперацията е Душо Хаджидеков от Чирпан, известен борец срещу гъркоманията в родния си град. След като завършва образованието си, той се отдава на търговия, замогва се и щедро подпомага финансово бедни българи. В същото време живее в стаичка под наем в старата църква „Света Петка”.
Любопитна е историята и на черквата – построена от българи, тя е взета от гърците и в нея започва богослужение на гръцки език. Група патриоти, начело с Хаджидеков обаче, една неделя нахлуват в храма, изгонват гърците и го завземат. Обясняват, че искат да се молят на своя си език, в своя си църква.
Впоследствие патриаршията пак прибира обратно църквата, но Хаджидеков продължава с просветителското си дело – с негова помощ са открити основните училища в кв. Мараша, на пл. „Гюл бахче” (сега пл. „Гроздов пазар”), в т. нар. Нова махала в града, както и училището „Света Троица”. Той подарява и единствената къща в активите на Пловдивското училищно настоятелство. Хаджидеков е един от най-активните търговци, членове на кооперация „Пчела”. Средствата, които влага в нея, автоматично отиват за подготовката на Априлското въстание.
Близките му контакти с Левски обаче стават достояние на гръцките първенци, които не закъсняват да го представят пред турската власт за опасен бунтовник. Така той е хвърлен в затвора „Таш капия”, където прекарва като мъченик 2 г. В деня на освобождението на Пловдив - 4 януари 1878 г., малко преди да пристигнат освободителните отряди на капитан Бураго, Хаджидеков е изваден от килията и заедно с още 123-ма българи е отведен от башибозуците с камшици и блъскане към воденицата в кв. Остромила. Там по заповед на Сюлейман паша до един са насечени на късове.
Едногодишна присъда в зандана „Таш капия” изтърпява и известният пловдивски общественик Костаки Пеев, който е сред основателите и единствен касиер на кооперация „Пчела”. В затвора той е пратен тъкмо заради това, че подпомага финансово Априлското въстание.
Осъден е на смърт, но след като се застъпват за него, той е пратен на лечение. На 14 декември 1878 г. е първият избран кмет на град Пловдив. След Съединението влиза в състава на временното правителство на Източна Румелия. През 1895 г. основава заедно с други общественици Търговско-индустриалната камара, а до 1898 г. е неин почетен председател.
Бил е депутат в Областното събрание на Източна Румелия, подобно на друг известен деец в кооперация „Пчела” – просветителят Христо Г. Данов. Той влиза в нея по времето, когато издава списание „Летоструй или домашен календар“. След Освобождението от 1896 до 1899 г. е кмет на Пловдив, но за работата си отказва да получава заплата.
